Евгений Онегин в разгара на Болшевишкия преврат – провокативна постановка на операта на Чайковски в Лиеж

Втората продукция за сезона на Кралската опера на Валония в Лиеж – „Евгений Онегин“ на Чайковски, не може да се впише в категорията на „исторически достоверна“. Френският режисьор Ерик Вижи, който е директор на Операта в Лозана, пренесе интригата от 20-те години на XIX век в периода около Октомврийската революция през 1917 г. 

Действието започва в годините преди събитието в провинциалния дом на Ларина.

Ясно, слънчево небе съпровожда жетварския труд на селяните, атмосферата е ведра и спокойна. Татяна е привлечена от болшевишките идеи и страстно чете социалистическа литература. Девойката е очарована от гостуващия Онегин, който вече е член на комунистическата партия. Във второ действие не се празнува рожденият ден на Татяна, а идването на новата власт. Селската църква е разрушена, камбаната служи за опора на банкетната маса. Комунистите се превръщат в новите дворяни. Ленски очевидно не споделя болшевишките идеи и в този смисъл дуелът му с Онегин не е предизвикан само от любовна ревност. В последното действие виждаме издигналата се в обществото Татяна, която е съпруга на висш партиен деец. Декорът, дело на известния сценограф Гари МакКан, е семпъл, изчистен и стилен. Във всяка картина на заден план като фон се вижда небето, което променя багрите си според драматичните ситуации в операта.

Солистичният екип в неделното матине на 24 октомври бе на много високо ниво. Безспорната звезда в него бе известният руски бас Илдар Абдразаков. Той е роден в столицата на Башкирия, Уфа – градът, в който израства и знаменитият Рудолф Нуреев. Абдразаков направи в Лиеж сценичния си дебют в партията на княз Гремин, която е сравнително кратка, но съдържа любимата на всички славянски баси ария „Любви все возрасты покорны“. Певецът изпя този номер с много мек, кадифен, топъл, при това обемен тон; с изключително елегантна дикция. Втората строфа на арията прозвуча във вълнуващо пиано. В началото на декември Илдар Абдразаков ще участва в престижното откриване на сезона на Миланската Скала като Банко в „Макбет“ на Верди.


В централната партия на Онегин публиката в Лиеж видя друг руски певец – Василий Ладюк. Той създаде много солиден образ с тъмно обагрен, звучен и богат на цвят баритон, притежаващ необходимата драматична тежест. Василий Ладюк е пял Онегин в редица престижни театри като Миланската Скала и Ковънт Гардън. Поради заболяване на титулярната певица Рузан Манташян, в ролята на Татяна се изяви Наталия Танасий. Родена в Молдова, певицата е възпитаничка на Оперното студио в Цюрих. Сопраното остави чудесно впечатление с много свеж, чист лиричен глас с интересен тембър и лека вокална емисия. Техниката на Танасий е много сигурна. Тя ярко изобрази душевните вълнения на Татяна в известната сцена с писмото. Несъмнено обещаващ млад талант, правещ първите си успешни стъпки по европейските сцени.

Ленски бе още един руски певец – Алексей Долгов. Лиричен тенор със сравнително малък по обем глас и не особено индивидуален тембър. В интерпретацията си Долгов демонстрира голяма задълбоченост, търсейки във всяка фраза необходимите цвят и нюанси на вокала. Много изразително прозвуча голямата предсмъртна ария на Ленски. В партията на Олга се престави съвсем младата, 23-годишна Мария Баракова, която вече се радва на международна кариера. Това лято мецосопраното пя Изабела в „Италианката в Алжир“ на фестивала в Брегенц. Чудесна Филипевна бе Маргарита Некрасова – с красив, резониращ, дълбок алт. Френският характерен тенор Тома Морис поднесе елегантно красивите куплети на мосю Трике.

Оркестърът бе под вещото ръководство на главния диригент Сперанца Скапучи, която както винаги направи задълбочен прочит на партитурата и превърна ансамбъла в ярко, релефно действащо лице. Звукът бе наситен с много характер и експресивност.