Потомък на благородната династия Атреиди търси възмездие за смъртта на баща си, като в същото време е призван да защитава планетата на подправките Аракис, известна още като Дюн. Именно там се намира най-ценният ресурс, който може да отключи страховития потенциал на човечеството. Но само тези, които могат да преборят най-големите си страхове, ще оцелеят. Това обещава сюжета на новата фантастика по режисура на Дени Вилньов – „Дюн“. С продължителност от два часа и половина, лентата ни запознава с рода на Атреидите и новоназначената им задача от императора – да поемат контрол над планетата Аракис и да се погрижат за производството на една от най-ценните суровини в галактиката, подправката. До този момент домът Харконен е властвал и забогатял неимоверно от действията си, но правото им е отнето. Как обаче класиката на едноименната книга на Франк Фърбърт оживява днес на екран, коментира кинокритикът – Деян Статулов.
„Това, което прави Дени Вилньов не влиза толкова дълбочинно към съдържателната част на историята, продуцентите са държали всичко да бъде по-достъпно към аудиторията, но романа не предполага само това. Разликите с версията на Линч са изключително много. На пръв поглед Дени Вилньов търси комуникацията със съвременния зрител. А Линч посвещава всичките си продукции на вътрешния поглед, и в най-комерсиалните му сериали виждаме този подход. Той по-скоро използва романа, сюжетните линии и герои. Най-добрият интерпретатор на идеите на „Дюн“ е Джордж Лукас. Вселената на Лукас е взела най-доброто в „Междузвездни войни“, и когато един визуалист и концептуалист успява да вземе това от романа и да го превърне в идея, вече всичко останало изглежда вторично. Но при Вилньов има това влияние от визуалното на Джордж Лукас, което той посява.“
Първата екранизация на фантастиката „Дюн“ е тази на Дейвид Линч от 1984 година. Сценаристът и режисьор Алехандро Ходоровски има свой нереализиран проект – филмова адаптация на фантастичния роман на Франк Хърбърт „Дюн“, но така и не го е осъществил. Още с „Блейд Рънър 2049“ Вилньов демонстрира своето учение при представяне на масивни фантастични пейзажи.
„Дюн“ е зареден с емоции разказ за пътя на Пол Атреидски – изключително умен и надарен млад мъж, роден за велики дела, който поема към една от най-опасните планети във Вселената, за да осигури бъдеще на своето семейство и народа си. Силите на злото подклаждат ненаситния стремеж към доставки на най-ценния източник за съществуването – подправката, която отключва потенциалните сили на хората на много нива. Битките с враговете са непрестанни – само онези, които успеят да покорят своя страх, са достойни да оцелеят.
Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..
"Текст и изображение" е издание, което съдържа доклади от интердисциплинарна конференция, организирана от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" през 2023 година. Годината е избрана неслучайно, защото тя е знакова за НАТФИЗ. През нея се отбеляза 75 години от създаването на Академията и 70 години от основаването..
Бафомет е символът на двойствеността и просветлението. Името му се появява за първи път по време на процесите срещу рицарите тамплиери в началото на XIV век, където се твърди, че тамплиерите се покланят именно на този идол. Ени гматичната фигура, обвита в мистерия и противоречия, пленява въображението на мнозина през цялата история. Съвременното..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в изкуството. Като творец си успял тогава – когато дадеш именно отговор за смисъла на търсещия, поне така смята режисьорът Ники Илиев, чийто последен филм "Без крила" разказва житейската драма..
Кампанията "Следи от изчезване" цели да запази екологичното разнообразие в българските планини. В миналото родните планини са били обитавани от животни, които днес трудно могат да се видят извън зоологическата градина. Между тях са еленът лопатарът, рисът и муфлонът, чиито следи бавно и необратимо изчезват. Кампанията включва и пътуваща..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg