Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Грузия правят сирене „на конци“ и вдигат наздравица с цървул

4
Снимка: Магдаледа Гигова

Ако слушате редовно „Покана за пътуване“, знаете че неотдавна посетих Грузия и не спирам да разказвам за нея. Ако винаги сте се чудели как сиренето става „на конци“ – сега ще ви разкажа.

В грузинския район Асприндза се запознавам с Давид и Теона – млади хора, заели се да проправят пътя на туристите към тези места. Канят ни в автентична къща, където ще участваме в „мастер клас“ – разбирайте, майсторско ядене, на планински гозби. Аз обаче съм любопитна да видя с очите си как се получава прочутото грузинско сирене на конци. И как се месят прословутите хачапури.


В зиданата печка огънят бумти. В откритото огнище припукват съчки. Местен младеж пее та се къса. Дребна женица разточва кора по-тънка от цигарена книжка, която опъва върху масата като покривка. След това започва да ръси домашно сирене, току що избито масло и яйца от кокошките в двора. Все предпоставки за неземно вкусна нашенска баница. Не, поправят ме, това са хачапури. Но как? В моята представа хачапури е лодковидно печиво, в което жълтъкът на чукнато яйце намига закачливо. Оказва се, че колкото региона има, толкова са видовете на типичното грузинско хачапури – с пълнеж от зеленища, бяло сирене, жълто сирене, само тесто със едросмляна сол…

В тази част на Аспринзда си е чиста баница. Но от онази, забравената, бабината, замесена в любов и вековен опит. Тъкмо се тюхкам колко съжалявам, че нямам като Алф девет стомаха и… започвам да си мисля, че тук може да не ми стигнат.


На огъня в окаден котел къкри мляко. Знаем откъде е. Преди малко кравите се прибраха от водопой. Стопанката разбърква млякото и му изсипва мая за сирене. Последва близо час, в който аз се изморих да я гледам, а тя не спря да работи. От маята млякото се превърна в безформена маса, подобна на бял парцал. Не ми стана ясно как чевръстата жена бъркаше с голи ръце в котела, вадеше субстанцията, пускаше я в леген със суроватка и я премяташе, източваше, изстискваше като пешкир и отново я запращаше в котела. Постепенно започнаха да се появяват нишки, дебели като въжета. С всяко премятане те изтъняваха, а аз си мислех, че всеки би си сецнал кръста от непрестанното навеждане. Неуморната грузинка обаче се трудеше като курдисана. С премерени движения продължаваше да премята и изстисква. Обясниха ми, че когато сиренето стане тънко като косъм част от него се сервира, замесено с прясно масло към топъл хляб, а останалото се изсушава. Чак тогава осъзнах, че нещото прилично на конска опашка провесено от една от гредите всъщност е сирене. „О, да, там е от три години. Когато решим, накисваме част от него във вода и то става на вкус като прясно“.

Едва успявам да преглътна последния залък от топлия хляб с прясното сирене, когато тамадата (грузинската дума за церемониалмайстор на трапезата, който дава насока на тостовете) започва реч за приятелството. В ръката си вместо познатия от филмите рог държи нещо кафяво и безформено. Обясняват ми, че това е цървул! Да 300-годишен цървул, импрегниран с восък, от който се пие вино при тържествени случаи. Тамадата по традиция посочва човек от компанията, който да продължи темата от тоста му. Изпива до последната капка съдържанието на цървула, напълва го с вино и ми го подава. Само от цървул не бях пила. Е, вече съм…

Снимки и видео: Магдаледа Гигова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Радослав Свирецов и чистотата на пейзажите

Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..

публикувано на 08.03.25 в 17:35
Илюстрация на Любен Зидаров

Скритата сила на вълшебната приказка: В търсене на ключа

"Живели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден …" Така започва една от приказките, които сме слушали безброй пъти в детството си и които на свой ред слушат децата ни. Отново и отново, без да ни омръзне. И сега, когато в..

публикувано на 07.03.25 в 12:05

Мизофония: Симптоми, въздействие и преодоляване

Мизофонията е състояние, свързано със силна чувствителност към определени звуци – мляскане, сърбане, хрупане и др. И ако при една група от хора тези звуци са просто неприятни, при онези, които преживяват състоянието, те водят до избягващо поведение, неприязън, дори агресия. Психологът Виктор Георгиев е един от малкото специалисти в България, които..

публикувано на 06.03.25 в 15:39
Проф. Ива Петкова

Да пазим като очите си!

Позната фраза или поговорка, в която има и мъдрост, и истина. Най-сетивният и раним орган в човешкото тяло, грижата за неговото опазване и здраве до дълбока старост, бяха в основата на съботния ни разговор. Който, всъщност, премина през изкуството и реалността, заключен между фразите "ти имаш страхотни очи" и "два диоптъра далекогледство". Гост..

публикувано на 06.03.25 в 13:10

Сега пък шопски "език" и шопска "нация"!

На 3 март през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, известен като Санстефанския мирен договор, с който държавата ни отново се появява на европейската политическа карта. Това е началото на процес, който продължава със Съединението на две от трите разделени части на българската етническа територия, с отвоюването на   независимостта на..

публикувано на 06.03.25 в 11:18