Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На кино в Стара София

„Модерен театър“ – първото кино в България
Снимка: архив БНР

В началото на 20 век градската култура проявява голям интерес към новото изобретение – киното. През 1913 година София вече има три кина, макар и едното от тях да изгаря само след осем месеца. Животът на софийските кина може да се раздели най-общо на три периода – преди девети септември, времето на социализма и Прехода, според доц. Ирина Китова, преподавател в Катедра по телевизионно, театрално и киноизкуство към Югозападния университет Благоевград.

„Тогава хоризонтът е бил доста широк, имало е интерес към новите неща, предприемачески дух и съмишленичество – казва тя – освен пътуващите кинематографи, които са давали представления, се появяват и стационарните кина – първо е „Модерен театър“, след него – „Одеон“. По естествен път започва да се изгражда културен пласт, повечето собственици на кина са представители на големи марки киномашини, а в „Модерен театър“ буквално се заражда първия киноцентър у нас. Собствениците му продуцират филми, включително и първия български филм „Българан е галант“.

От златните години към пътя на разрухата – съдбата на повечето стари софийските кина е незавидна. За историята им обаче можете да научите повече от сайта „Топография на софийските кинопътеки“, където с едно кликване върху определени точки от картата на София, можете да разберете кое кино е било там някога и каква е неговата история. За нуждата от памет, културни натрупвания и музей на киното – чуйте доц. Ирина Китова в „Какво се случва“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10

Минивселени в орех

Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството.  Минивселената в..

публикувано на 18.08.25 в 08:12
Галина Узунова (вляво) и Невена Праматарова

Изкуство и екология: творчество с мисия

Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..

публикувано на 17.08.25 в 09:05

Дантелата като занаят

За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..

публикувано на 16.08.25 в 17:10

"Тракийски мистерии" оживяват в интерактивни спектакли на Академия "Орфика"

Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..

публикувано на 16.08.25 в 12:15