Две големи френски пера за българите

Ламартин пише, че българите приличат на немски или алпийски селяни, а Ромен Гари, следен от ДС, че всъщност не им е рано на българите за демокрация; просто не са имали добри правителства досега. Единият е по нашите земи през първата половина на деветнайсети век, вторият – през първата половина на двайсети.

Ние сме свикнали да се гледаме познавателно себе си, доверявайки се на външния поглед. Когато тези погледи са на кадърни писатели от голяма, престижна за нас от политическа и културна гледна точка страна, то това особено ни впечатлява. Затова е интересно да проучим и си припомним как са видели България тези известни френски творци.

Ламартин, поетът и общественикът, е прекарал няколко дни във Филибе, и е боледувал 20 дни във Ветрен. А Ромен Гари е работил като дипломат във Френското посолство в София. Те и двамата имат забележителни приключения, наблюдения и прогнози, свързани с пребиваването си.

Българите и останалите етноси в империята, българските политици и внедряващите се сталински методи, съдбата на Трайчо Костов, Г.М. Димитров, а и Георги Димитров през очите на Ромен Гари, внимателен дипломат, но и писател-мистификатор, това е темата на разговора. Или два различни, но интересни ракурса: България, която още я е нямоло, но Ламартин е усещал добре, че ще я има, и България, която я има, но идват времена на цензура, репресии, своеобразна тоталитарна екзотика.

Историкът-османист доцент Росица Градева ни запознава с атмосферата на вече срутващата се Османска империя, културологът и журналистът Тони Николов ни разказва за политическата еволюция на Гари и софийските му изпитания, а проф. Румяна Станчева анализира литературното значение и на двамата както във Франция, така и в България.