С мир за културните войни

Културните войни съществуват още от предмедийното време – казва проф. Димов – една от посоките на тези културни войни е тази, която се раздвоява по посоките Изток – Запад или Ориент – Европа. Песента „Misirlou“, например, популярна от филма „Криминале“ на Куентин Тарантино, заема от американския сърф рок, но има корени в стара гръцка мелодия. Това е любовна и носталгична песен. Тя носи още десетки линии и е добър пример за смесицата на културите и за културните войни. Попмузиката се оказва поле, на което културните войни се виждат най-ясно. Трябва да приемаме по-хладнокръвно разломите в културата и да мислим как да имаме мирно съвместно съществуване на културните различия.

Джазът също е с корени в една културна война – той е роден благодарение на незаконната любов между афроамериканския фолклор и европейската музика – казва проф. Димов. – Рискът при културните войни е опитът да се пренапише миналото. Комунистите направиха това с пролетарската революция, Мао Дзедун с културната революция, през 90-те години на 20 век също се рушаха паметници… Трябва да имаме предвид постоянното хулиганстване в изкуството, бракониерстването, любопитството към чуждото, защото често злините в света идват от хора, които изповядват само една идея, едноизмерни хора. Не се страхувайте от смесеното и от новия хибриден свят."

Проф. Венцислав Димов е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и етномузиколог в Института за история на изкуството към БАН. 

Чуйте го в „Какво се случва“.