Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На кого пречи споделената градина за Дружба

Снимка: ФС/„Градина за Дружба“

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа.

Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет такъв, какъвто е. Всеки допринася за каузата с отглеждане на разсад, плевене, поливане, изработка на табелки, с ведро настроение и конструктивни предложения за място на нова градина.

Включването на подобни инициативи изглежда добре в документи, планове, набелязани цели и посоки. В същото време обаче Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“.

В нея над 100 души и организации отглеждаха домашни плодове и зеленчуци за собствено ползване като начин да избягат от натовареното градско всекидневие. В солидарната градина „Храна, не война – София“ 3 сезона се отглежда храна за хора в нужда. Има и възрастни хора, за които да отглеждат сами храната си, е начин да си осигурят прехрана.

От години различни организации се борят да регламентират този модел и да го превърнат в част от визията за развитие на София.

Системата кима одобрително, но в следващия момент изпраща багерите.

И то в момент, в който дългото затваряне обрича стотици хора на изолация и увеличава хранителната несигурност и в най-бедната страна на Европа, в която възрастните хора са пренебрегнати и изоставени, а за големите търговски вериги все още е по-евтино да изхвърлят непродадената си стока, отколкото да я даряват.

„Градината за Дружба“ е като градски парк на площ от 6 дка и място, в което хората могат не просто да отглеждат плодове и зеленчуци, но и да общуват помежду си, да създават жива общност при това напълно безвъзмездно и без лев външно финансиране. Градината събира хора, с различни професии, интереси, хобита и виждания за света.

Чуйте разговора с Никола Бончев, един от създателите на солидарна „Градина за Дружба“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05