Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На кого пречи споделената градина за Дружба

Снимка: ФС/„Градина за Дружба“

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа.

Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет такъв, какъвто е. Всеки допринася за каузата с отглеждане на разсад, плевене, поливане, изработка на табелки, с ведро настроение и конструктивни предложения за място на нова градина.

Включването на подобни инициативи изглежда добре в документи, планове, набелязани цели и посоки. В същото време обаче Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“.

В нея над 100 души и организации отглеждаха домашни плодове и зеленчуци за собствено ползване като начин да избягат от натовареното градско всекидневие. В солидарната градина „Храна, не война – София“ 3 сезона се отглежда храна за хора в нужда. Има и възрастни хора, за които да отглеждат сами храната си, е начин да си осигурят прехрана.

От години различни организации се борят да регламентират този модел и да го превърнат в част от визията за развитие на София.

Системата кима одобрително, но в следващия момент изпраща багерите.

И то в момент, в който дългото затваряне обрича стотици хора на изолация и увеличава хранителната несигурност и в най-бедната страна на Европа, в която възрастните хора са пренебрегнати и изоставени, а за големите търговски вериги все още е по-евтино да изхвърлят непродадената си стока, отколкото да я даряват.

„Градината за Дружба“ е като градски парк на площ от 6 дка и място, в което хората могат не просто да отглеждат плодове и зеленчуци, но и да общуват помежду си, да създават жива общност при това напълно безвъзмездно и без лев външно финансиране. Градината събира хора, с различни професии, интереси, хобита и виждания за света.

Чуйте разговора с Никола Бончев, един от създателите на солидарна „Градина за Дружба“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21