Никой освен Китай не прави нищо срещу разпространението на вируса. Много малко други държави правят нещо сериозно, за да се спре разпространението. Постоянно ни се говори как ще спре разпространението на вируса – казва в “Нашият ден“ Георги Маринов, молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика в Университета в Станфорд.
Пълно унищожаване на вируса – възможно ли е?
"Единственият вирус, който е унищожен в човешката популация, е едрата шарка. Не е унищожен изведнъж в цялото човечество, но е бил напълно унищожен в края на 70-те години.
В много държави в Европа не е имало никаква едра шарка още в края на ХIХ и началото на ХХ в. Това се прави лека-полека и държава по държава. Ясно е, че в Африка, в Афганистан и такива държави ще се забави много по-дълго. Това не означава, че целият свят трябва да вдигне ръце и да се откаже от борбата с вируса. Това просто е пълна абдикация.
Много тъжно е да се види как много хора, които се водят епидемиолози, ни учат как трябва да се научим да живеем с вируса, което е безумие. С този вирус не може да се живее. Това означава съкращаване на продължителността на живота наполовина, ако нямахме ваксини. И може би около 60-65 г. с ваксина. В момента продължителността на живота е над 80 години в много държави на Запад, в България не е, но би могла да бъде.
Качеството на живот би могло също да бъде много ужасно, като настъпват увреждания. Вие може да оцелеете, но да си загубите бъбречната функция и да трябва да сте на диализа. Това не е особено качествен живот.
Вариантът Делта има страшно много разновидности, тъй като имаше такова гигантско заразяване по целия свят, че той се разклони на множество разновидности. Много от тях са внасяни в Япония. Дори ако една от тях е натрупала мутации, това, което се получава, е, че тази версия изчезва. Няма такова нещо като самоунищожаващ се вирус, това е безумие."
Омикрон
"В момента върви кампания, която да убеди хората, че Омикрон ще бъде лека версия и всичко ще е наред на базата на едно интервю с д-р от Южна Африка.
Слушах интервю с лекар от интензивно отделение в Йоханесбург, която горчиво се оплакваше от това, че в момента са затрупани с деца на възраст под 5 години, които са на вентилатори, на кислород и т.н., което изобщо не се връзва с идеята ни, че Омикрон е станал по-лек."
Повече за варианта Омикрон можете да чуете от д-р Георги Маринов в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg