Моноспектакълът на Ива Караманчева – „Продавач на чудеса“ по Маркес – има нова премиера в пространството „Ялта Арт Руум“. С актьорски превъплъщения и интересни хореографски решения актрисата и хореограф кани театралната публика в разноцветния лабиринт на магическия реализъм, за да изплува сред света на невидими слонове, обикалящи селищата от Карибския край.
Историята на двамата Блакамановци идва, за да излекува болните души на хората, идва, за да махне барикадите и да отвори път на страдащото човечество, към избавление и защо не и забавление чрез изкуството. Режисьорът на представлението е Светозар Кнезовски, Сценограф е Весела Вълчинова-Тошков, музиката е на Иван Драголов, а Маркесовите чудеса ще продава актрисата Ива Караманчева:
„Габриел Гарсия е сред моите любими автори, с удоволствие се потапям в неговите светове. В началото не се чувствах готова да работя моноспектакъл, но после реших, че е време да опитам. Резултатът много ме изненада и разбрах, че не съм сама на сцената, а публиката е моят партньор.“
Спектакълът потапя между светове на доброто и лошото, посланията за това да осмислим ценностите звучат още по-силно днес:
„Продавач на чудеса разглежда вечни теми, в пандемията всеки един от нас имаше нужда да остане насаме със себе си и да се обърне към самия себе си. Този материал дава една възможна гледна точка за това докъде сме способни да стигнем и в доброто и в лошото. А това е нещо изключително важно във връзка и със зачестилите случаи на домашно насилие напоследък. Един автор като Маркес дава отговори на това докъде е способен да стигне човек, за да обича повече, да достигне до повече и това е много актуално.“
Представлението можете да гледате на 7 декември от 19 часа в „Ялта Арт Руум“.
Повече чуйте в звуковия файл.
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
В Деня на независимостта "Съветът" продължава – разговор в "Terra Култура" с художника Андрей Янев , чието живописно платно още два дни може да бъде видяно в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Проектът, разположен на знаково място – близо до държавните властови институции – отбелязва..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg