Високата смъртност у нас за мен е най-големият проблем. Това е и “безхаберието“ да бъде направен задълбочен анализ за нея и да се търси нейното отстраняване. Продължителната политическа нестабилност у нас, с две служебни правителства, вероятно постави управляващите в здравната система в ситуация да смятат, че мандатът е много кратък на едно служебно правителство, затова се зареди още едно, поради което никой не седна да бръкне в дълбочина на този проблем – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР д-р Мими Виткова, бивш здравен министър.
Не може толкова продължително време България да е водеща по смъртност в ЕС, а в отделни моменти бих казала и в световен мащаб. За мен причините са много, но най-важната е в самата здравна система. Лошата организация на извънболничната помощ по отношение на диагностиката и на наблюдението на хората, позитивни за Covid.
Късната хоспитализация, недобре организираната и болнична помощ с липса на кадри най-вече, водят до тази висока смъртност. Има и проблеми в самото общество – късното обръщане към медицинска помощ от самите граждани, но основният проблем е в самата здравна система.
Сега виждаме, че почти цялото население, да не говорим, че и четири политически партии с абсолютно различна политическа платформа успяха да се обединят, че пътят, по който върви българското здравеопазване не е този, който трябва да се случва в едно общество в ЕС.
Там, където здравните системи са добре структурирани и организирани до момента на възникване на пандемията, те се справят много по-добре, отколкото в страни като нашата, в които здравните проблеми са натрупани вече в повече от 20 години. В момента те лъснаха от всичките им аспекти.
Чуйте д-р Мими Виткова в звуковия файл.
Медицинското право е известно в обществото най-вече с т.нар. "дела за лекарски грешки". Медицинското право обаче включва много по-широк аспект от дейности – като започнем от електронното здравеопазване, минем през употребата на изкуствен интелект в здравеопазването, разчитането на всички изследвания – образни и лабораторни, медицинския туризъм,..
"Шенген" с 37%, "дубайски шоколад" с 26 на сто и "санитарен кордон" с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази на 2024 година за България. Така гласуваха хората в традиционното проучване на обществените нагласи "Думи на годината с Как се пише?" След тях сред първите десет са "Гунди", която беше на косъм да влезе в челната тройка, "избори",..
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура и традиции, то продължава да бъде място, където миналото и бъдещето се срещат. Ето какво разказаха Ралица Моллова и Мариела Калчева за живота, инициативите и мечтите на общността в селото...
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър..
Фондация "Писаният камък" реализира значим проект, наречен "Цветове и светове", който поставя акцент върху връзката между поколенията чрез разнообразни културни и образователни дейности. Целта на инициативата е да сближи възрастните хора и младото поколение, като предоставя платформа за обмен на опит и ценности. Проектът включва творчески ателиета,..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на..
Известната камерунска писателка и активистка Джаили Амаду Амал е специален гост на третото издание на инициативата "Нощ на четенето" на 24 януари от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
