„Тя притежаваше неподозирана сила на характера, неприсъща за крехкото ѝ същество. Беше дребничка, слабичка. Като млада действително много фино и нежно създание, за което е било непосилно да проявиш очакването, че като излезе на сцена може да е такъв впечатляващ солист. Солистичното в нейния характер се изразяваше и в една социална неподчиненост, за която тихо роптаеше и се бунтуваше.” – това разказва за Еми Бехар нейният син тонрежисьорът Марио Златев. Живи са и днес спомените за талантливата пианистка, която има репутацията на една от най-добрите български шопенисти. Оставила следа в петото издание на престижния Международен клавирен конкурс „Фредерик Шопен” във Варшава (1955) с първия български успех на това състезание – в конкуренция с известни днес изпълнители, тя свири на III тур. Години по-късно за своите ярки шопенови интерпретации е удостоена с Орден за заслуги към полската култура.
Родена е през 1931 г. в Пазарджик в семейството на д-р Марсел Бехар и известната художничка Анна Крамер. Шестгодишна започва да свири на пиано. На 9 години става ученичка на проф. Мара Балсамова, на 14 – изнася рецитал „на живо” в студиото на Радио София, на 17 – печели първа награда на конкурса „Сметана” в Прага, на 18 – е солист на Камерния радиооркестър под диригентството на Васил Стефанов. В една вечер изпълнява три концерта от Бах, Моцарт и Бетовен! На 22 години става лауреат на международния конкурс „Маргарита Лонг-Жак Тибо” в Париж (1953).
Еми Бехар завършва Парижката консерватория (1950-1954) и е една от любимите студентки на професор Лазар Леви. Оригинален, взискателен и задълбочен изпълнител, тя извървява своя музикантски път като концертиращ артист. Назначена на длъжността „държавен артист” изнася клавирни рецитали, има солистични изяви с всички български оркестри, както и задължението да прави многочислени образователни концерти за деца из цялата страна. Макар и по-редки гастролите ѝ в чужбина (заради „неблагонадеждния” семеен произход) са увенчани с хвалебствени рецензии на критиците. Прави записи за фонда на БНР. Днес те са ценни свидетелства за великолепното изкуство на Еми Бехар – изпълнител с брилянтна техника, лична естетика за клавирния звук и интерпретацията на различни стилове, с фина емоционалност и невероятно излъчване. През 1992 г. Еми Бехар напуска България. Емигрира със семейството си в Израел, където живее 20 години, след това се премества в Австрия.
По повод 90 годишнината от рождението на пианистката програма „Христо Ботев“ на 17 декември от 19.30 часа излъчва предаването „Еми Бехар. Животът между бели и черни клавиши”. Късчета памет за нейния живота и изпълнителско творчество събираме заедно със сина ѝ Марио Златев. Специално за това предаване той предостави част от последните студийни записи на пианистката, които е направил във Виена през 1993 г., както документални записи от личния архив на Еми Бехар – от участието ѝ в Шопеновия конкурс във Варшава през 1955 г. и концертния ѝ гастрол в Панама през 1977 г.
Снимките са предоставени от Марио Златев
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..
A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...
В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg