Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможно ли е „Бягство от любовта“

Снимка: личен архив на Г. Запрянов

Сюжетът за любовта и търсенето ѝ е в основата на книгата „Бягство от любовта“ на писателя и музикант Горан Запрянов. Любовта може да променя животи или да обърква съзнания. Да се чака с години или да се забравя. Но за героя на романа Кларк, тя е време за размисъл и анализ на допуснатите грешки. Неговият блян за любовта на героинята Изи не спира с времето, а прераства в задаване на множество въпроси. А дали от погледа на мъдростта и опита ще съумее да открие отговорите, и с какви предизвикателства се сблъскват героите през погледа на читателя в книгата, отговаря Горан Запрянов:

Горан Запрянов„Много философски въпроси са засегнати в книгата, паралелно със сюжетната линия. Чрез това заглавие аз насочвам читателите именно към причините, поради които всеки един човек е склонен да избяга от любовта, да я отблъсне от живота си. Тук го няма този Хамлетов момент, че някакви странични събития ще попречат на героите. Самите съмнения в главите на самите герои. Няма реална причина тази любов между Кларк и Изи да не се случи, това е в главите на самите герои. Според мен една от най-големите причини за бягството от любовта е страхът – да не се нараним, да не загубим нещо. Любовта трябва да произлиза от нашето сърце и да бъде насочена към другия. Търсенето на любов е закодирано от нас, а когато ние не я получим, я търсим по някакви заместители, като например плътската любов. Светът като цяло изпитва недостиг на любов.“

Цитат от книгата гласи: „Зная, че светът има крещяща нужда от любов. Затова непрекъснато измисля всевъзможни практики да я набави“. Горан Запрянов подготвя и ново издание на своята стихосбирка, която предстои да излезе през 2022 година.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10