Изтърколи се и тази година като житената питка от приказката… не знам как ми дойде наум точно този образ от далечното детство. Може би заради уюта, който носи Рождество и цялата върволица от празници, имени дни, трапези и гостувания. Все поводи да си се представим поне за малко като деца, сгушени в топлината на дома покрай отрупаната маса, сред близки хора и сладки приказки. Може да звучи прекалено идилично и нереалистично, но пък никой не е длъжен да се чувства точно така, ако не иска. Във всички случаи без семейни събирания и похапване коледно-новогодишните празници не могат да минат.
Колкото и да сме различни от далечните си предшественици от предмодерните патриархални времена, колкото и да са променени отношенията в семейството, представата за ролите на членовете му, за самото понятие, ние като че ли дълбоко и неосъзнато все още таим привързаност към модела, предаден ни по знайни и незнайни пътища. Най-явният и красив начин са песните и обичаите, които пресъздаваме, без задължително да разбираме смисъла им. Доста по-директно и синтезирано, но и поетично, а най-често и пристрастно, семейните въпроси и отношения са разгледани в своеобразния „семеен кодекс“ – богат набор от думи, устойчиви съчетания, пословици, поговорки, клетви, благословии и прочее народни умотворения.
Не че предписанията, забраните, добродетелите и образците за следване са били спазвани всякога и от всички. Да не говорим, че мъжката гледна точка явно и категорично доминира в изграждането на един уютен за нея модел. Малкият ни реванш е, че в изцяло женски състав с участието на проф. Мария Китанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език на БАН можем да го коментираме на воля и с усмивка.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
