Изтърколи се и тази година като житената питка от приказката… не знам как ми дойде наум точно този образ от далечното детство. Може би заради уюта, който носи Рождество и цялата върволица от празници, имени дни, трапези и гостувания. Все поводи да си се представим поне за малко като деца, сгушени в топлината на дома покрай отрупаната маса, сред близки хора и сладки приказки. Може да звучи прекалено идилично и нереалистично, но пък никой не е длъжен да се чувства точно така, ако не иска. Във всички случаи без семейни събирания и похапване коледно-новогодишните празници не могат да минат.
Колкото и да сме различни от далечните си предшественици от предмодерните патриархални времена, колкото и да са променени отношенията в семейството, представата за ролите на членовете му, за самото понятие, ние като че ли дълбоко и неосъзнато все още таим привързаност към модела, предаден ни по знайни и незнайни пътища. Най-явният и красив начин са песните и обичаите, които пресъздаваме, без задължително да разбираме смисъла им. Доста по-директно и синтезирано, но и поетично, а най-често и пристрастно, семейните въпроси и отношения са разгледани в своеобразния „семеен кодекс“ – богат набор от думи, устойчиви съчетания, пословици, поговорки, клетви, благословии и прочее народни умотворения.
Не че предписанията, забраните, добродетелите и образците за следване са били спазвани всякога и от всички. Да не говорим, че мъжката гледна точка явно и категорично доминира в изграждането на един уютен за нея модел. Малкият ни реванш е, че в изцяло женски състав с участието на проф. Мария Китанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език на БАН можем да го коментираме на воля и с усмивка.
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
