Дали „светът става все по-чудат“ или разказите на Олга Токарчук са изненадващи? Последната ѝ книга на български в превод на Силвия Борисова наистина отговаря на заглавието си „Чудати разкази“. Това, което не изненадва е талантът на писателката да въвлича читателя и в най-неочакваните истории и той да „излиза“ от тях променен.
Това не е просто сборник с разкази, събрани на случаен принцип, а през цялата книга – от първия „Пътникът“, та до последния „Календар на човешките празници“ се усуква нишката на необятното въображение на Токарчук. Това въображение вече познаваме добре от доста книги, излезли от нея на български, но в тази точно много плътно то е обвързано, преплетено с нейната богата ерудиция в областта на науката и историята. И това не е съвсем ново, когато става дума за прозата на Олга Токарчук, но в „Чудати разкази“ тя акцентира силно върху науката и екологията, като го прави по нейния деликатен и примамлив маниер на писане.
Тази книга дава много голямо поле за размисъл, което впрочем прави всяка нейна книга, като ни отпраща в онзи чуден свят, който е около нас, в който живеем, изпълнен с чудати същества, но който е бил и е част от нас, а според Токарчук – все повече ще ни удивлява. Защото тя наистина е чувствителен разказвач.
Чуйте Силвия Борисова в звуковия файл.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg