„За разлика от други събития, епидемиите са предвидими. Те не са онова, което Нисим Талеб нарича Черни лебеди.
Имаше и предупреждения, че е много вероятно точно от Ухан да тръгне нова епидемия. Има включително доклади на учени към работни документи на Белия дом по времето на Тръмп, изчисляващи какви загуби в трилиони би струвала една епидемия.
В момента се прави опит да се предвиди кои вируси е вероятно да прескочат от животно към човек. И пак благодарение на Талеб се знае какво е вероятното разпределение на жертвите – нарича се „разпределение с дебела опашка“. Нормално разпределение е ръстът на хората – да кажем средният ръст на мъжете е 1.75 см., изключително трудно е да намериш някого с ръст над 2.50 см. – едно на трилион – вероятността за подобно събитие е много малка, а при дебелата опашка никак не е малка и характерно за тези разпределения е, че всеки следващ рекорд е по-голям от предишния, в пъти по-голям.
Знаем, че епидемията с испански грип през 1918 г. е взела 50 милиона жертви. И като знаем това, въпросът с овладяването на епидемиите би трябвало да е първи приоритет на всяко едно правителство, ако искаме да живеем в глобален свят“, каза математикът Лъчезар Томов, който се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г.
„Онова, което не може да се предвиди, е, че хората са избирателно слепи за някои неща, допълва той. Това е Черният лебед в сегашната ситуация – реакцията на епидемията от страна на държави и политически ръководства. Имаше по-тежки вируси като Sars и Mers – много по-заразни и смъртоносни, но заразяването с тях беше ефективно потушено, беше спряна и епидемията от ебола и не се очакваше, че този вирус ще бъде оставен да се развива, да мутира и да зарази. Не се очакваше, че западният свят ще се окаже така неподготвен.“
Какви представляват реактивните модели, които автоматично преизчисляват вероятност за заразяване и защо са по-добри в прогнозирането на различни показатели – по тези въпроси Лъчезар Томов ще говори на събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, на 13 януари.
Д-р Лъчезар Томов е експерт по приложна статистика в сферата на медицината и енергетиката. Той се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г. заедно с колеги от БАН, Инфекциозна болница и университета в Хайделберг, Германия. Има над 10 години работа в софтуерната индустрия, свързана с програмиране за вградени системи, математически методи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в областта на качество на софтуера, естетика на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката.
Участвал е в проекти на Лаборатория за анализи и управление на риска към НБУ, в проекти с европейско финансиране, свързани с подпомагане на пряката демокрация чрез информационни технологии. Работи в областта на медицинската статистика, свързана с инфекциозни заболявания заедно с екип от Медицински университет - София и ИМИ - БАН. Автор на множество статии по история на математиката и книга заедно с ученици от четири училища.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg