"По средата" – Десислава Унгер и Ленче Андонова в галерия "Аросита"

Как изглежда животът по средата през погледа на две художнички – от България и от Северна Македония?

Изложбата „По средата“ на Десислава Унгер и Ленче Андонова в столичната галерия „Аросита“ разглежда представата за времето и пространството. Времето като реалност, в която всеки един живее и създава.

Десислава Унгер и Ленче Андонова завършват заедно живопис в Националната художествена академия в ателието на Андрей Даниел. Оттогава ги свързва близко приятелство, споделяне на идеи и общи проекти. Едната живее в Париж, а другата – във Виена, но пътищата им се засичат по средата в София.

Творбите на двете художнички са отражения на реалността чрез лични преживявания, движещи се между абстрактни пейзажи и прецизно изрисувани форми. В тях се създава междинно, безвремево пространство, където се срещат идеите им, там някъде помежду, по средата се ражда емоционален пейзаж, символ на времето, което тече или спира.

"В монументалната графика на Десислава откриваме една самотна къща в средата на идиличен планински пейзаж. Къщата е в центъра на пространството, в центъра на света или центърът е самият човек, движещ и променящ се. В серията рисунки „Във вихъра“ се преплитат няколко пласта развихрени цветни петна и конкретни форми, символи на границата с невидимото. Десислава Унгер се интересува от човека, от болката и мечтите му, от важността на съществуването му, от животът, който се противопоставя на хаоса и зависимостта ни един от друг.

Ленче Андонова анализира темата за времето чрез спомените, чрез натрупването и наслагването на обекти, понякога до степен на изличаването им. Серията „Reminiscence“ се състои от картини, вдъхновени от избледняващи спомени. Колажи с пощенски марки са покрити с хартиени плътни облаци, поглъщащи съществуващият образ. Te създават непрозрачнa тъкан, която оставя само няколко неясни форми на заден план, като далечен спомен.

„Calendula“, е композиция от малки обекти, вдъхновена от архитектурата на растенията, техният филотаксис, естествената им геометрия, която се претопява в монохромни спирали.

Самият процес на натрупване и колекциониране на обектите, като материал за произведенията продължава понякога с години. Повтаряемостта, отстраняването на обекта от контекста и употребата му, в случая – пощенски марки, торбички от чай, използвана хартия и бирени тапи, изследва паметта на материала и границите му на повторна употреба и трансформация."