„Някъде все още има слънце“ може да се нарече мемоарeн роман за Холокоста. Книгата проследява живота от 1939 до 1945 година на едно чешко дете и юноша под формата на дневник. Майкъл Грюнбаум, който е това дете, пише:
„Това е книга за моите преживявания от девет- до петнайсетгодишна възраст, когато германската нацистка армия завладя Прага, моя роден град, а после направи всичко възможно да унищожи еврейската общност в него. Разказът е за невероятната смелост, постоянство, изобретателност, издръжливост и воля на един човек (майка ми) да остане жив и да съхрани надеждата, че в крайна сметка ще дойдат по-добри времена. Това е история, която реших да разкажа на света едва на преклонна възраст. Защо чаках седемдесет години? Е, това е отделна история сама по себе си.“
Роден в Прага през 1930 година, Майкъл – Миша има щастливо детство, докато през 1939 г. баща му – виден член на еврейската общност – е арестуван и убит за две седмици. През 1942 г. детето е изпратено в Терезин заедно с майка си и сестра си, където остава до края на войната. „Някъде все още има слънце“ Майкъл Грюнбаум посвещава на „онези 1,5 милиона еврейски деца, които бяха убити по време на Холокоста“.
Книгата е написана в сътрудничество с Тод Хазак-Лоуи и е получила престижни награди. Как се съхранява жива паметта за ужасните събития? Как се пише подобна книга за деца? Повече интересни факти около това чуйте от Надежда Московска.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg