265 години след рождението на Моцарт великият творец най-сетне намери и у нас своя адепт, който събра в книга премълчаното и непремълчаното за гения.
Нещо повече – музиковедите единодушно признават, че става дума за наш, български принос към тълкуването на Моцарт. Още по-изненадващо е, че авторът е прочут лекар и страстен привърженик на музиката. Това е проф. д-р Венко Александров, анастезиолог, който в юбилейната година събра Моцартова биография. Без претенциите на откривател, с голям респект и, както сам споделя, с известни притеснения заради непринадлежността си към музикантското съсловие, авторът старателно подбира факти и събития, подредени според хронологията на случващото се в живота на Волфганг Амадеус. Получил се е огромен и много интересен труд, резултат от очевидно дългогодишен и несекващ интерес към загадките около живота, творчеството и съдбата на музикалния магьосник.
А най-оригиналното в книгата е лекарският поглед към личността, реакциите, физиката и психо-физическото състояние на композитора, анализа на здравословното му състояние, както и тълкувание на различните тези за така ранната му смърт.
Освен акад. проф. Венко Александров в предаването вземат участие музикологът проф. Анда Палиева и големият оперен певец проф. Павел Герджиков.
Проф. д-р Анда Палиева е музиколог, дългогодишен преподавател по история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Има десетки публикации в български и чужди издания и участия в множество международни музиколожки форуми.
Проф. Павел Герджиков, освен оперен певец, е режисьор и педагог в Националната музикална академия. Има над 100 роли като солист в Националната опера и десетки оперни постановки като режисьор. Познат е на публиката и от големите оперни театри в Париж, Виена, Мадрид, Неапол, Копенхаген, Белград. В момента преподава актьорско майсторство и оперна режисура.
В предаването звучат Концерт за кларнет и оркестър ла мажор К 2622, втора част, и Соната До мажор от Волфганг Амадеус Моцарт.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
