265 години след рождението на Моцарт великият творец най-сетне намери и у нас своя адепт, който събра в книга премълчаното и непремълчаното за гения.
Нещо повече – музиковедите единодушно признават, че става дума за наш, български принос към тълкуването на Моцарт. Още по-изненадващо е, че авторът е прочут лекар и страстен привърженик на музиката. Това е проф. д-р Венко Александров, анастезиолог, който в юбилейната година събра Моцартова биография. Без претенциите на откривател, с голям респект и, както сам споделя, с известни притеснения заради непринадлежността си към музикантското съсловие, авторът старателно подбира факти и събития, подредени според хронологията на случващото се в живота на Волфганг Амадеус. Получил се е огромен и много интересен труд, резултат от очевидно дългогодишен и несекващ интерес към загадките около живота, творчеството и съдбата на музикалния магьосник.
А най-оригиналното в книгата е лекарският поглед към личността, реакциите, физиката и психо-физическото състояние на композитора, анализа на здравословното му състояние, както и тълкувание на различните тези за така ранната му смърт.
Освен акад. проф. Венко Александров в предаването вземат участие музикологът проф. Анда Палиева и големият оперен певец проф. Павел Герджиков.
Проф. д-р Анда Палиева е музиколог, дългогодишен преподавател по история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Има десетки публикации в български и чужди издания и участия в множество международни музиколожки форуми.
Проф. Павел Герджиков, освен оперен певец, е режисьор и педагог в Националната музикална академия. Има над 100 роли като солист в Националната опера и десетки оперни постановки като режисьор. Познат е на публиката и от големите оперни театри в Париж, Виена, Мадрид, Неапол, Копенхаген, Белград. В момента преподава актьорско майсторство и оперна режисура.
В предаването звучат Концерт за кларнет и оркестър ла мажор К 2622, втора част, и Соната До мажор от Волфганг Амадеус Моцарт.
Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време...
В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...
Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г. Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие". Какво е това биологично..
В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
