Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за поета-дисидент Петър Манолов

Снимка: facebook/profile

На 7 февруари през 2016 г. си отиде Петър Манолов. Той е български поет, дисидент, член на Съюза на българските писатели. Един от основателите на профсъюз „Подкрепа“, фондация „Болната планета-ВЗОВ“ и св. Урбань.

Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския държавен университет. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от Радио „Свободна Европа“ и световните медии. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати.

В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Чуйте в звуковия файл.

Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995), и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.

Управлява държавното издателство „Народна култура“ (1997 – 2002) и е уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски. Умира на 7 февруари 2016 г. в Пловдив.

За поета Петър Манолов разказва в “Нашият ден“ независимият журналист, автор на документалния филм „Чуй“ Диана Иванова:

“Той по някакъв начин дори посмъртно стана знаме именно на това желание човек да не живее в окупирана държава и в държава, в която има срастване на мафиотски дружества и структури. Неговият глас през последните години зазвуча още по-актуално и стряскащо с това, което още тогава е искал да ни каже.

Особено тези документални записи в Държавна сигурност, които излязоха и самото семейство не бяха виждали. Много се радвам, че откриването на тези записи стана преди смъртта му.

През 2012-2013 г. търсихме кадри за документалния филм за “Свободна Европа“ във всякакви възможни архиви и това съвпадна с един процес, в който пък търсихме документи, защото ни беше възложена една задача.

Снимайки в архивите за моя документален филм, видяхме много филмови ленти и тогава разбрах, че има огромен филмов материал от касети от разпити от стари фирми, предадени от различните окръжни управления на МВР.

Материал, който не е подреден, не е архивиран, така започна и желанието ни да извадим част от тези архиви и да ги представим на една по-широка публика.“

Чуйте разговора в звуковия файл.

Уикипедия Снимки: facebook/profile

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Audio Storytelling Festival в Литва

Как протича организираното от Европейския съюз за радио и телевизия годишно събитие на създателите на аудиосъдържание – Audio Storytelling Festival?  На телефонната линия на "Нашият ден" се включва  Николета Атанасова , за да разкаже. В литовската столица Вилнюс се провежда 51-вото събитие, обединяващо създателите на аудиосъдържание от Европа и..

обновено на 28.05.25 в 10:01
Апостол Дянков

Администрацията на Тръмп подкопава науката – Апостол Дянков за риска от идеологически атаки

Свикнали сме да си представяме учените като кротки, отнесени хора, които си изследват каквото си изследват в лабораториите и обсерваториите, без особена връзка с днешния ден. Напоследък обаче виждаме, че не е така (и вероятно никога не е било). Как настоящата американска администрация буквално изтрива науката, изчегъртва я дори – и какви са рисковете?..

публикувано на 28.05.25 в 09:35

Невидимите жени: Непроучването на женското здраве като етичен въпрос

Векове наред жената е била обект на медицински интерес главно заради нейните репродуктивни способности и възможността да роди и отгледа здрави деца. Невидимите за медицината жени или как съвременната наука съзнателно пести от познание как женското тяло реагира на лекарства и терапии – разговор във "Време за наука" с журналистката в сферата..

публикувано на 27.05.25 в 11:47

Водещ, създаден с изкуствен интелект, в пресцентъра на фестивала "Арлекин"

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката. Виртуалният водещ на новинарски емисии Тео, създаден с изкуствен интелект за Великденския концерт на участници от конкурса "Киното – моя любов, моя песен", част от Международния младежки медиен фестивал "Арлекин", ще се материализира отново във Варна. Обръщението на Тео..

публикувано на 27.05.25 в 11:19
Ядреният тест „Касъл Ромео“ на атола Бикини.

Гласът на времето още говори с взривове

Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско..

публикувано на 26.05.25 в 13:29