Социални мрежи и виртуален свят без реалност: как се променя животът на човечеството „под диктовката“ на компаниите с дигитален бизнес?
Темата коментира в “Нашият ден“ Александър Ненов, интернет предприемач:
“Една голяма част от хората живеят във виртуалната реалност още от средата на 90-те години, когато започнаха чатовете с непознати хора в някаква друга точка на планетата. Започна да се говори за виртуални връзки, за хора, които се женят през интернет, но никога не са се виждали. Тогава това беше една модерна абстракция. В момента всеки едни от нас знае какво представлява виртуалната реалност и си я носи в джоба.
Все по-често започваме да чуваме думи като метавселена и за една голяма част от хората не е много ясно какво е това.
Хората си мислят, че в метавселената ще можем да живеем като във филмите. Имаме си един аватар, седим вкъщи с каска или шлем, имплантиран в мозъка и създава усещания, които се проектират от тази каска в нашето тяло. Тогава наистина ще можем да кажем, че сме били някъде във виртуалния свят и сме преживяли нещо, но ние ще го усещаме и физически.
Към този момент ние просто седим с един таблет, който е залепен пред очите ни, това са шлемовете, които се продават. Просто гледаме една електронна игра с не много добро качество.
Концепцията е, докато си седим в хола нощно време, да можем да си сложим каската на главата и да отидем да гледаме някакъв концерт на другия край на света, заедно с наши приятели, всеки от които си седи в хола. Или пък да отидем в галерия или в ресторант, или пък на парти.
Влизането в метавселена за всеки в бъдеще ще бъде неизбежно не само заради това, че го има, но и заради това, че ще предлага много по-наситени сетивни преживявания. Това е и най-големият риск на метавселеваната, защото наркотиците съществуват благодарение на това, че те дават точно това насищане на сетивата, от което хората имат нужда заради това, че живеят в техния сив и ужасен свят. Метавселената ще бъде може би най-силният наркотик.“
Роботизирането
“Роботизирането на човек, особено в ортопедията, благодарение на високите технологии, напредна изключително много в последните години. Имплантирането на чипове и друг тип технологии в нашите тела е нещото, което ще ни вкара в тази метавселена.“
Чуйте от разговора в звуковия файл какво би предизвикало спиране на социалните мрежи.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Маргарита Бакрачева, психолог:
“Виртуалният свят в изражението в мрежата е станал абсолютно неразривен от ежедневието. Една от причините е, че в мрежата човек удовлетворява същите потребности, които удовлетворява в реалния свят – усещането за контрол и това за връзки с другите. Непрекъснатият информационен контрол води до още по-голямо търсене.
Ако наркотикът поне в началото може да бъде разпознат в механизма на свикване и привикване, то тук постепенно човек изпитва все по-голяма потребност от ново информационно съдържание. Бих го определила като скрит наркотик.
Разпознаването и признаването, че това е нещо, което не управляваме лично, е стъпката на прекъсването на тази зависимост.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
