Публичното здраве – забравената мисия

Като най-ясно очертана липса, която разкри пандемията у нас, доц. Румен Петров – психиатър и преподавател по социална работа в Нов български университет, вижда отказът от мислене за публичното здраве.

„Като специалист по публични политики мисля, че се откри много голямото пренебрегване на това как ние, като хора, организирани в общност, не се занимаваме с въпросите дали сме здрави или болни, щастливи, нещастни, ощетени или неощетени. Ако в „Младост“ където живея, сме 100 000 души, въпросите от този порядък ще звучат така – колко са възрастните хора над 80 години, които живеят там, колко са болните с шизофрения и алцхаймер, колко са самотните майки – ако съм кмет, ще имам това предвид, когато отивам на избори.

Грижите и мисленето за този тип проблеми разбрахме след Covid, че отдавна са престанали да бъдат на картата, няма го локалното и колективното. С израза „всеки сам си преценя“ се връщаме преди зората на цивилизацията – ние според мен декларирахме капитулация пред разбирането, че нашите колективи могат да гледат на себе си като групи.“

Още идеи на доц. Петров за публичното здраве и здравната култура чуйте в „Какво се случва“.