Киберсигурността – едно от най-важните предизвикателства на 21-ви век. Къде е България по отношение на проблемите, свързани с киберсигурността и как действа Законът за киберсигурност? Спазваме ли достатъчно добра киберхигиена?
В предаването "Законът и Темида" своя коментар по темата прави Ясен Танев – информационен анализатор, председател на БАРБС – Българска асоциация за развитие на Бизнес софтуер (член на БСК). Основател на дигитално читалище по Киберсигурност – Safer.bg, един от основателите на гражданската инициатива „Информационна прозрачност“. С 20-годишен опит в индустрията за доставка на софтуерни решение в сферата на търговията, хотелиерство и ресторантьорство. Водещ експерт на БСК по проблемите на информационната сигурност и фискализацията.
Какво е киберзаплаха – "Това, което българският бизнес и държава трябва да осъзнаят, е, че светът се промени и се движи бързо към дигитализация. Започнахме да живеем и да се чувстваме дигитално, освен физически. И ако имаме хиляди години опит еволюция как да оцеляваме физически, то липсва опит как да бъдем дигитално сигурни. Това е въпросът на 2022 г. Малко хора осъзнават колко малко сме осъзнати."
Актуални заплахи към бизнес потребителите – "Те са широкоспектърни, защото престъпният свят се дигитализира много бързо и осъзна колко лесно може да печели на гърба на хората, които не са готови. В момента пощенските ни кутии са заляти ежедневно от имейл съобщения, в които има заложени капани. Като целта е тези капани да бъдат настъпени. Всичко има една-единствена цел – престъпникът от отсрещната страна, разчитайки на наивността на потребителя и на безотговорността на доставчика му на дигитална услуга, да се промъкне в неговото лично пространство и да започне да го експлоатира. Трябва да се научим, че дигиталните устройства са умни, но и много лесно могат да бъдат "зомбирани" и управлявани от някой друг."
Има ли законова рамка, която да дефинира защитата от киберпрестъпление – Да, но тази рамка не е адаптирана и за съжаление е изостанала. За съжаление броят на експертите у нас по тема киберсигурност в контекста на националната сигурност е много малък. В момента мисля, че хората, които се занимават с киберпрестъпления в България, не вярвам да достигат и стотина... Законодателството трябва да бъде осъвременено. Институции като МВР, ГДБОП и ДАНС трябва да започнат да работят равноправно и срещу дигиталните престъпления."
Държавната рамка в контекста на държавната администрация – "Мисля, че рамката е добре дефинирана. Една нерегулирана държава би носила огромен риск за гражданите. Държавната администрация има закони и наредба, които определят нейното поведение – Законът за електронно управление, Законът за киберсигурност и Наредбата за минимални изисквания за мрежова и информационна сигурност. Тези два закона и наредбата към тях са добро начало и новият министър на електронното управление ще има доста работа."
Чуйте цялото интервю от звуковия файл.
Мирослав Стефанов, експерт по киберсигурност, началник отдел „Оперативно наблюдение и киберсигурност“ – Държавна агенция за електронно управление, също коментира в "Законът и Темида":
"Наблюдава се увеличение на кибератаките. Инсталират се криптовируси и т.н. Имаме напоследък доста атаки по държавната инфраструктура от украински IP, например."
Мирослав Стефанов е категоричен, че по европейските директиви ние имаме една от най-добре дефинираните законови рамки. Той прогнозира, че до няколко месеца обхватът ще се разшири с навлизането на частни фирми и ще се увеличи размерът на глобите и наказанията. Според него всички трябва да бъдат внимателни по отношение на манипулацията на общественото мнение посредством фалшивите новини (Fake news).
Чуйте повече от звуковия файл.
Регионалният исторически музей – София организира образователна програма за деца "Пролет в музея" . Повече подробности научихме от редактора Ани Маринова и музейния педагог Ваня Лазарова от отдел "Образователни програми" . Слушайте!
Как частично верни неща могат да бъдат експлоатирани за пропагандни цели? Преди няколко седмици в някои български медии се появиха публикации, в които се твърди, че Върховната рада на Украйна е отхвърлила предложение за удължаване на правомощията на президента Володимир Зеленски. Връщаме се към темата и я използваме като пример, защото този пример би..
В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...
Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Чаровният и слънчев вокал Велека Цанкова е в студиото на "Семейно радио" заедно с бързащия за репетиция Михаил Йосифов, който се включва по телефона...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg