Денят на археолозите, 14 февруари, се отбелязва у нас от 1970 година по инициатива на тогавашния състав на Националния археологически институт и музейкъм Българска академия на науките.
Археология е хуманитарна наука, която изучава и документира миналото по останките от многобройни цивилизации и култури, живели в различни епохи на Земята. Тя обхваща периода от време от първите каменни инструменти отпреди 2,5 милиона години до най-новата епоха.
Дейността на археолозите не се свежда само до работата им по разкопки. След разкопките пред археолога се проявяват следните ангажименти – документиране на находките, анализ и датиране, публикации, реставрация и консервация, представяне на находките и подготовка на обектите за посетители, за да станат откритията достояние както на учените, така и на всички, любопитни към археологията.
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Найден Прахов, директор на Центъра по подводна археология в Созопол:
“Днес в Археологическия институт в София се отбелязва традиционно празникът. На 15 февруари се открива изложбата “Българска археология“. Тя представя ежегодно най-интересните открития и постижения на българската археология през изминалата година.
С постери и експонати се представят най-интересните находки и най-сериозните открития. Находките са многобройни, миналата година беше изключително активна.
Експонатите могат да бъдат разгледани в Националния археологически институт с музей, пл. “Александър Буров“ в София, където се намира Археологическият институт с музей срещу Президентството и Министерския съвет.
Особеностите на този вид археология са, че средата, в която се работи, е доста необичайна – под вода, в морета или сладководни басейни. Това поражда много предизвикателства и трудности. За нас е по-скоро рутина и част от работата ни. Много често условията, в които работим са трудни. Много зависими сме от метеорологичните условия."
Центърът по подводна археология с 44-годишна история
“В научно отношение успехите на центъра са в множеството реализирани пионерски археологически проучвания в България, но те са пионерски и в световен аспект.
Едни от първите в подводната археология изобщо геофизично проучвания на потънали ландшафти по българското крайбрежие.
Центърът през годините е създал доста сериозна изследователска инфраструктура. Имаме база за морски проучвания, която се намира з Созопол, тя е база за основните ни изследвания по Южното Черноморие. Там се намира и техниката ни, разполагаме и с изследователски кораб, на който поместваме водолазно оборудване.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Йото Йотов от РИМ в Бургас:
“Археолозите в България са облагодетелствани спрямо колеги от други държави, защото територията на България е сред най-богатите в Европа на археологически култури, на наслоявания на археологически пластове от различни периоди от праистория до Средновековие и до по-новите период.“
По-основен обект
“Бях служител няколко години в регионалния музей в Добрич, където през 2014 г. започнаха археологически проучвания на най-големия Римо - Византийски град във вътрешността на Североизточна България. Градът се казва Залдапа, той доби известност в последните години, благодарение на проучванията и на представянето в медиите.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg