Страната ни е на последно място по възнаграждения на автори – за музика, на филми и на аудиовизуални произведения, сочат данните на „Филмаутор“ и „Музикаутор“. Сравнението е направено със Северна Македония, Румъния, Хърватия, Сърбия, Полша, Чехия и Словения.
Един културен продукт носи добавена стойност за много бизнеси, затова в развитите страни тези, които печелят от него, споделят част от приходите си с хората, които създават съответното съдържание. Това иска да постигне и Алиансът – да засили гласа на автора и цялостното експертно звучене, за да могат институциите у нас да се припознаят в тази политика.
„Ако искаме да развиваме талант и култура, това може да се случи чрез два механизма: единият е чрез т.нар. "национално бюджетиране" – отпускане на средства; другото е чрез създаване на правила, в които всеки, който иска да създава творчески продукт, да намира форма и баланс справедливо да получава възнаграждение за него“, обясни в „Какво се случва“ Иван Димитров, изпълнителен директор на „Музикаутор“. Той уточни, че има дефицити в Закона за авторското право и сродните му права, но с малки корекции може да се постигне генерална и комплексна промяна.
„Културата е икономика, а ние сме се обединили, за да заявим за пореден път и да настояваме тези, които създават култура, да получат своя справедлив и пропорционален дял от този успех“, допълни режисьорът и председател на „Филмаутор“ Виктор Божинов. Той подчерта, че не става въпрос за субсидиране, а за законово регулиране и промяна на философията на държавата в тази посока.
„Първият и основен проблем при артистите е, че те винаги са слабата страна в преговорите с продуценти и ползватели“, разясни изпълнителният директор на „Артистаутор“ Симеон Христов. По негови думи обединението на трите авторски дружества в АРТС цели да даде гласност на проблемите в творческия сектор. Най-вече на тези, които са свързани с имплементирането на двете директиви, което предстои да се случи в законодателството ни.
„Това би дало възможност на творците да имат една по-добра позиция в преговорните отношения и да знаят, че могат да стъпят на стабилна законова основа, която да им позволи да договарят по-добри условия в сектора, в който работят“, каза още Христов.
Трите организации споделят опита си, който са натрупали през годините, за да изготвят нужната експертиза и юридическите механизми, чрез които да защитават допълнителните възнаграждения на артистите – над 5000 български творци и международните автори, които са дължими при вторичното използване на произведенията им.
Подробностите чуйте в звуковия файл.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg