Българският Ерос има особена съдба. Поради вековната ни социална несвобода и културна изолация интимният живот на българина е бил дълго недостъпен за публично обсъждане. Дори след Освобождението, облъчени с патриархален морал, редовите граждани съвсем са обърквали понятията за пристойност и непристойност. Един стар софиянец разказва как през 90-те години на ХІХ в. пуританско настроените столичани спрели да посещават Градската градина заради изложените там копия на голи антични скулптури.
Но какво точно прави различни еротичните книги? Къде е границата между еротиката и порнографията? Вулгарни ли са сцените в родния фолклор, има ли „мръсни“ сцени в литературната ни класика, как се чете Ероса от съвременните ни писатели? Не са ли невинни сексуалните преживявания и фантазии на тогавашните поети и писатели на фона на масовата порнокултура, която свободно тече днес във всеки дом чрез телевизионните канали за възрастни и чрез интернет сайтове, чиито потребители са деца, тинейджъри, непълнолетни и сескуално незрели хлапета?
Масовото падането на табуто не прави ли вече безинтересна родната ни и вносна еротична литература, не отмина ли увлечението по нея като образец, като подражание, като опит за създаването на свой национален почерк и стилистични особености?
В студиото гостува проф. Алберт Бенбасат, единственият изследовател на българския ерос, автор на книгата „Българската еротиада“. Той разказва за разликата между еротика и порнография, къде е границата между пошлост и изкуство. В разговора с водещия Румен Леонидов се включи и литературният критик Георги Цанков, който хвърля светлина върху писатели от миналото, като Кирил Христов, и съвременника ни Виктор Пасков, и еротичните им страници.
Писателите Атанас Стойчев от Варна пък и Христо Слави Рачев споделят собствен опит от творческия си процес.
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
