Българският Ерос има особена съдба. Поради вековната ни социална несвобода и културна изолация интимният живот на българина е бил дълго недостъпен за публично обсъждане. Дори след Освобождението, облъчени с патриархален морал, редовите граждани съвсем са обърквали понятията за пристойност и непристойност. Един стар софиянец разказва как през 90-те години на ХІХ в. пуританско настроените столичани спрели да посещават Градската градина заради изложените там копия на голи антични скулптури.
Но какво точно прави различни еротичните книги? Къде е границата между еротиката и порнографията? Вулгарни ли са сцените в родния фолклор, има ли „мръсни“ сцени в литературната ни класика, как се чете Ероса от съвременните ни писатели? Не са ли невинни сексуалните преживявания и фантазии на тогавашните поети и писатели на фона на масовата порнокултура, която свободно тече днес във всеки дом чрез телевизионните канали за възрастни и чрез интернет сайтове, чиито потребители са деца, тинейджъри, непълнолетни и сескуално незрели хлапета?
Масовото падането на табуто не прави ли вече безинтересна родната ни и вносна еротична литература, не отмина ли увлечението по нея като образец, като подражание, като опит за създаването на свой национален почерк и стилистични особености?
В студиото гостува проф. Алберт Бенбасат, единственият изследовател на българския ерос, автор на книгата „Българската еротиада“. Той разказва за разликата между еротика и порнография, къде е границата между пошлост и изкуство. В разговора с водещия Румен Леонидов се включи и литературният критик Георги Цанков, който хвърля светлина върху писатели от миналото, като Кирил Христов, и съвременника ни Виктор Пасков, и еротичните им страници.
Писателите Атанас Стойчев от Варна пък и Христо Слави Рачев споделят собствен опит от творческия си процес.
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
