Трудно е да се каже защо и как у нас името му се е превърнало в нарицателно за сурови, дори жестоки методи на възпитание, включващи физически наказания. Съчетания като „макаренковско възпитание“, „макаренковски методи“ продължават да се употребяват широко, докато личността, идеите, делата и книгите на Антон Семьонович Макаренко са известни на сравнително тесен кръг от хора, запознати с историята на педагогиката и на ярките фигури в нея. Макаренко безспорно е сред тях, защото през 1988 г. е обявен от ЮНЕСКО за един от четиримата големи, оформили педагогическата мисъл на ХХ век заедно с Джон Дюи, Георг Кершенщайнер и Мария Монтесори.
Макаренко е роден през 1888 г. в град Белополие, Украйна. Завършва педагогически курсове и започва да работи като учител. По-късно завършва Полтавския учителски институт със златен медал. Междувременно е призован в армията, но през 1917 г. е демобилизиран заради късогледство. В бурните и мътни следреволюционни години Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и безпризорни деца. През 1920 год. той организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. – комуната „Ф. Дзержински“. Възпитание чрез труд, самоуправление и колективна отговорност са основните принципи в системата на Макаренко. Уважението към личността, съпътствано от високи изисквания, дава изключителни резултати. Това не му спестява сурови критики, доноси и уволнение, но му печели и привърженици и последователи. Още от младежките си години Макаренко е увлечен от книгите и писането, на което се отдава все повече с времето. Пише забележителната „Педагогическа поема“ – романизиран разказ за живота и работата си с малолетни, и още много произведения. Умира внезапно на 51 години при не напълно изяснени обстоятелства.
Методът му се изучава в европейските страни, има последователи и у нас, особено в така наречените Трудово-възпитателни училища. Въпреки специфичния за епохата стил и идеологическа обвивка, схващанията на Макаренко за възпитанието биха били много ценни и в съвременния свят. В рубриката „Всичко за образованието“ с доц. Марина Пиронкова, преподавателка по история на педагогиката в Софийския университет, само започваме един предстоящ разказ за автентичните идеи и методи на А. С. Макаренко.
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..
В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..
Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..
Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg