Проучването „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ – кога и за какво най-често биват съдени журналисти у нас и защо доверието в съдебната ни система е ниско, коментират в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ съдия Мирослава Тодорова, съавтор на проучването и доц. Жана Попова, един от съставителите на книгата.
Съдия Мирослава Тодорова
„В книгата с колегата Калпакчиев писахме за наказателните дела за обида и престъпление срещу журналисти. Искахме да разясним тяхната специфика и разлика с гражданските дела. За разлика от гражданските, наказателните дела влекат след себе си освен психологически, и правни последици, защото ако бъде постановена осъдителна присъда, това може да се отрази в досието на осъдения журналист и ако това се е случило два пъти все едно той е осъждан за кражба. Гражданските се водят за обезщетения и не се отразяват в свидетелството за съдимост. Вече никой не може да бъде съден за обида и клевета от страна на държавата. Прокуратурата няма основание да се намесва.
Историята на журналистиката от изминалите години показва доста аналогии с историята на развитието на съдебната власт в България. Възможността да се въздейства върху журналистиката през несправедливи процеси или неправилни осъждания е пряка функция на състоянието на съдебната власт. Но е възможно и обратното под претекст, че се извършва журналистическа дейност да се достига до саморазправа с репутации, с политически и икономически опоненти. В този смисъл, много е важно да се постигне финия баланс за защита свободата на изразяване в общество като нашето, което е в началото на утвърждаването на основни демократични процеси. От друга страна да бъде защитено човешкото достойнство в държава, която не е свикнала да уважава човека – свободата на словото да не се превръща в нещо друго.
Затова и сме написали в нашия текст, че: „в завладяната държава, която създава съмнения за криминализиране на институциите, много е важно да се прави разлика между истинския справедлив съдебен процес, истинската журналистика и журналистиката, която е една от проявените мимикрии на завладяната държава.
Изходът е в публичния дебат, обсъждането на подобни казуси и внимателното наблюдение върху работата на съда. Съдът трябва да свикне, че е част от една демократична мрежа на наблюдение и обществен надзор.
Относно SLAPP делата, трябва да се измисли механизъм срещу стратегически дела срещу журналисти, които дела водят до заглушаване на журналисти или дори затваряне на медии. Но това е деликатен въпрос, защото може да се стигне до злоупотреба.“
Защо прокуратурата не се самосезира по журналистически разследвания
„Ако прокуратурата разследва всички данни за престъпления, това би било в голяма подкрепа на журналистите. И дори журналистът, направил разследването да бъде обвинен от лицата, срещу които е разследвал, журналистът може да се защити, като се позове на практиката на прокуратурата. Въпросът защо прокуратурата не се самосезира по журналистически разследвания се превърна в реторичен – това е част от проблема на целия демократичен процес на политическата система и защо прокуратурата се употребява от силните – дали ще са управляващите или някаква паралелна власт няма значение. Бездействието на прокуратурата води до липса на доверие. Хубаво е, че при това състояние на прокуратурата все още има журналистически разследвания, другото би било много притеснително. Никой от нас не е наивен. Ние знаем какъв голям проблем представлява съдебната власт и прокуратурата в частност. И именно тези разследвания на журналисти са съществен аргумент политиците да знаят, че в дневния ред на обществото прокуратурата е номер едно. Ако повдигнем въпроса защо главния прокурор си позволява да иронизира разследвания като „Осемте джуджета, то веднага следва и втори – защо Висшия съдебен съвет търпи това? Има механизми, които не позволяват това, защото такова поведение води до девалвация на самата професия.“
Доц. Жана Попова: „В проучването „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ ние разглеждаме и защитаваме два основни принципа: от една стана свободата на словото, свободата мнение и от друга страна правото на всеки да защитава доброто си име. Изразяването на мнение трябва да остане свободна територия, в която хората да могат да задават въпроси, защото едно от делата срещу журналист е за задаване на въпрос, а друго за изразяване на мнение. Да не забравяме, че много често съдии са обект на нападки от страна на „жълти сайтове“ като „ПИК“, чиято собственост е прехвърлена и няма как да се изплатят наложените му глоби. В книгата представяме интервюта с журналисти, които са съдени от кметове, общински съветници и тези тъжители съм им предлагали да оттеглят жалбата си срещу медиен комфорт и достъп до пресконференции, от които журналистите са били лишавани иначе.“
Целия разговор с доц. Жана Попова и съдия Мирослава Тодорова, както и всички примери от проучването „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ може да чуете в звуковия файл.
Красимир Колев завършва кулинарно училище в Добрич, а след това икономическа специалност във Варна. Страстта да експериментира в кухнята обаче не го напуска през годините. Така се раждат рецептите за хумуси от бял боб, а впоследствие се появяват и авторски рецепти за сладка и разядки. Най-голямото предизвикателство в досега изминатия път се..
Федерацията на здравните синдикати към КНСБ заплаши с национални ефективни стачни действия – кои са спорните моменти в колективния трудов договор в Lege Artis коментира д-р Валентин Димитров , представител на Асоциацията на университетските болници. Протест ще има, ако шефовете на болници не подпишат колективен трудов договор за отрасъл..
Днес се състоя официално откриване на сектор за кенгуру-грижа към Интензивно отделение на клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом". В кенгуру-сектора родители на недоносените деца под лекарски и акушерски контрол ще бъдат обучавани в специфичните грижи, изискващи отглеждането на децата с ниско тегло и/или висок риск. Семействата ще..
Специализанти по медицина и представители на здравните власти поставиха начало на преговорите за решаване на проблемите в сектор здравеопазване – какви са акцентите от първата проведена разказва в Lege Artis Кристиян Райчев , председател на Асоциацията на студентите по медицина в България за София и част от инициативния комитет "Бъдеще в..
Несъгласието за даряване на органи, тъкани и клетки да се изразява в декларация, вместо в здравноосигурителната книжка, предвижда проект за промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването за едномесечно обществено обсъждане – коментар в Lege Artis на адвоката по медицинско..
"Ние започнахме да правим тези концерти като отговор на самотата и алиенацията от пандемията и от невъзможността да направим сигурен фестивал през есента."..
Американският актьор режисьор, продуцент и двукратен носител на "Оскар" Том Ханкс, дебютирал като писател със сборника с разкази "Рядък модел", се завръща..
На 8 юли в Европейския парламент ще се състои гласуването по повод приемането на България в еврозоната и ще бъдат одобрени законодателните актове,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg