Първата нова постановка за 2022 година на Кралската опера на Валония в Лиеж предложи интересна комбинация от две едноактни опери в стила веризъм – „Месецът на Мария“ на Умберто Джордано и „Сестра Анджелика“ на Джакомо Пучини. Докато последната творба е познатата втора част на великолепния „Триптих“, то операта на Джордано е истинска рядкост. Първото изпълнение на 35-минутната творба е на 17 март 1910 г. в Театро Масимо в Палермо заедно с „Амика“ на Пиетро Маскани. Приемът е топъл и само след месец Маскани я дирижира в Рим заедно със своята „Селска чест“. Впоследствие творбата потъва в забвение. Единствената съвременна постановка е през 1998 на фестивала в Мартина Франка заедно с друга забравена опера на Джордано – „Кралят“. В последните години се наблюдава интерес от европейските театри към по-малко познати произведения на композитора – през 2016 в Миланската Скала се игра „Вечерята на шегите“, а през май тази година в Театро Реал в Мадрид Соня Йончева ще пее в концертно изпълнение на операта „Сибир“.
Действието в „Месецът на Мария“ протича точно на Великден. В този празничен ден бедната Кармела идва да посети сина си Нино – нейно извънбрачно дете, отглеждано от монахини в сиропиталище към манастир. Децата репетират песнопения в чест на настъпващия месец на Дева Мария – по католическа традиция това е месец май. Монахините съобщават на игуменката, че детето е починало предишната нощ. Жените решават да скрият трагичната вест от Кармела. В операта на Пучини Анджелика също е родила дете от извънбрачен съюз, след което е принудена да постъпи в манастир, за да измие позора, нанесен върху честта на аристократичния ѝ род. И нейната рожба не доживява до юношество.
Начело на постановъчния екип бе Лара Сансоне. В интерпретацията си на „Месецът на Мария“ италианката се вдъхновява от атмосферата и семейните традиции на родния си град Неапол. Литературният първоизточник на Салваторе Ди Джакомо е написан на неаполитански диалект. Сценографията на Франческа Меркурио изобразява двора на духовната обител, като пулсиращият градски живот зад стените се чувства осезаемо в поведението и настроенията на жените. Монахините са тясно свързани с външния свят. Дворът е обсипан с красиви пролетни цвята. В тази ведра и светла обстановка е описана тъжната майчина любов на Кармела.
Съвсем различна е сценичната обстановка при „Сестра Анджелика“. Отшелническият живот на монахините протича далеч от градския шум и хорска суета. Ежедневие, изградено от строги правила, дисциплина, смирен труд и ясно дефинирана йерархия. Виждаме една затворена религиозна общност. Анджелика, която е видяла детето си само веднъж при раждането, е посетена от леля си за първи път след седем години. Режисьорският прочит е с подчертано внимание към детайлите в либретото и респект към музикалния текст.
В спектакъла на 29 януари в двете централни роли се изяви Серена Фарнокия. Италианското сопрано притежава хубав лиричен, пробивен глас, воден от певицата със солидна техника. Според мен Фарнокия по-убедително пресъздаде натурата на рационално мислещата Кармела. Централно място в операта заема разказът на героинята, описващ обстоятелства, принудили жената да остави детето си. Партията е кратка, но с много трудна и наситена теситура. В по-сложния, мистичен образ на Анджелика, тонът на сопраното отново бе изразителен, но ми се стори, че вокалната линия можеше да получи повече свобода и широта, особено в последните няколко страници на партитурата.
Известната литовска певица Виолета Урмана също изпълни две партии. В първата част мецосопраното изобрази релефно добрата и състрадателна игуменка, а след паузата бе импозантна вокално и актьорски като безчувствената и жестока Принцеса – леля. Срещата ѝ с Анджелика е сърцевината на операта. Старата жена идва по чисто практически причини – племенницата ѝ трябва да подпише документ, с който се отказва от своя дял от бащиния имот. В по-малките роли чудесно впечатление остави Сара Лаулан като Сестра Пациенца и Сестрата Наставница. Запомняща се бе и Моргейн Хейсе в ролите на Сестра Челесте и Сестра Дженовиефа.
Прекрасно прозвучаха младите гласове на детския хор към Операта в Лиеж в църковните песни в творбата на Джордано, както и на дамския хор в краткия шедьовър на Пучини.
В почти напълно дамския постановъчен и изпълнителски състав, проминентно място зае и диригентката Оксана Лынив. Украинката нашумя през 2021 година, когато направи сензация като първата жена, застанала на пулта на Вагнеровия фестивал в Байройт. Миналото лято Лынив ръководи новата постановка на „Летящият холандец“ на легендарния зелен хълм. Диригентката е работила като асистент на Кирил Петренко в Баварската опера в Мюнхен. От тази година амбициозната украинка пое поста на главен музикален директор на Театро Комунале в Болоня – първата жена, заемаща такава длъжност в италиански театър.
В Лиеж Лынив изгради убедително наситения, богат, веристичен звук в двете опери, като наблегна повече върху симфоничния аспект, отколкото върху театралността на творбите. Операта на Джордано има интересна оркестрова партия. В нея се откроява красивото интермецо, приканващо зрителя за размисъл след разказа на Кармела. Подобен оркестров момент намираме и при „Сестра Анджелика“, със същото драматично значение.
Две творби, описващи тъжните съдби на две майки, белязани от толкова характерната за целия оперен жанр тема на противопоставянето на искрените и неподправени човешки чувства срещу неумолимите семейни, обществени и религиозни закони.
Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg