Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Татяна Волтская: Ще живеем в срам и страх

Татяна Волтская
Снимка: Личен архив

На 21 февруари прочетох писмото на Конгреса на интелигенцията на Русия. Писмото беше адресирано до подстрекателите на войни. Това писмо беше изпратено и подписано от хиляди хора във времето, в което войната беше само вероятност. В обръщението си към подстрекателите, хората пишеха за това, че историята не може да бъде излъгана и че виновниците за бъдеща война ще бъдат прокълнати от поколенията. Разлистих с голям интерес страниците с подписалите това писмо, в което фигурираха имената на хора с различни професии – многодетни майки, пенсионери или просто граждани на Руската федерация. Прегледах имената на журналистите, естествено. Исках да намеря някого от тях и да чуя позицията му за случващото се. Спрях се на Татяна Волтская – известна руска поетеса и журналист в Радио „Свобода“ в Санкт Петербург. От края на миналата година Татяна Волтская, по решение на Министерството на правосъдието на Русия, е причислена към армията на чуждестранните агенти от медиите.

Случи се така, че от 21 февруари до 24 февруари, за когато уговорих интервю с Татяна, светът се преобърна и „само вероятността“ стана реално действие, придружено с разруха и смърт.

Гибелната политика

Татяна Волтская: „Войната ще ни доведе до гибел и това е всичко. Че тази политика води към война, се виждаше отдавна, и е срамно и болно, че това не предизвикваше ответна, масирана антивоенна реакция на обществото, но от друга страна, аз съвсем точно знам, че огромно количество хора са против войната, но както знаем, много историци и учени са казвали, че при тоталитарна държава вътрешната борба е невъзможна. Нас практически ни заляха с асфалт, зациментираха ни. Все пак хората разбират, нормалните хора разбират, че войната е самоубийство във всяко значение на тази дума и аз се надявам, или по-скоро мисля, че ако има нещо, за което си струва да се говори, е това, че има някаква светлина в края на този черен тунел, която казва, че днешните събития ще ускорят падането на тази власт. Но за съжаление тази власт влече след себе си страшно много жертви. Много. От всички страни."

Война или „специална военна операция“

Това е лъжа, която отдавна се тиражира. Ние всички разбираме, че това е война. Снощи работих до късно (нощта срещу 24 февруари – бел.ред.) и днес се събудих към обяд и големият ми син също, а малкият през това време вече беше отишъл в Университета и когато ние станахме и влязохме в кухнята, видяхме на масата един лист, оставен от него, на който имаше написана само една дума – „ВОЙНА“. Никой няма съмнение за това, което става.“

Пропагандната машина

„Огромна част от хора бяха омагьосани от пропагандата. Разбирате ли, хората вярват на това, което чуват по телевизията, и как тогава вие ще им докажете, че говорите истината? Там говорят едно, те имат доказателства за това, защо ще трябва да се вярва на вашия интернет, на вашия Телеграм - канал или на СNN, защото те имат интереси да говорят така, имат своя истина и е много трудно да се спори, защото на хората така им е по- спокойно. Те винаги, болшинството, масата от хора, простоватите хора, ограничените хора, винаги се идентифицират с властта, която представлява силата. И това е особено характерно за Русия, в която винаги е било страшно да се живее. За да се живее тук, е нужен инстинкт за самосъхранение, сигурно. /…/ Човекът е стадно същество, за съжаление, но ние много добре знаем, че не мълчаливото болшинство движи страната, а хората, които се замислят за нещата, които анализират произтичащите процеси, на които не им е достатъчен само един източник за информация. Разбира се, че такива хора в Русия стават все повече, но не е възможно да се иска от страна с такава тежка история да се превърне веднага в съобщество на съзнателни хора, настроени антивоенно и т.н. И разбирате ли, това е трагедия. Разбирате ли, това е трагедия! Аз, моят кръг от хора, всички ние разбираме каква трагедия е това.“

Чуждестранните агенти

Свободната руска журналистика ще я има дотогава, докато не ни спрат. Засега „Ехото на Москва“ не са спрели, „Медуза“… Вие нали разбирате, че повечето свободни медии в Русия са наречени „чуждестранни агенти“. Не знам колко време още ни остава да дишаме."

Вие също сте чуждестранен агент. Какво значи това?

"Чуждестранен агент" е синоним на враг на народа. На този етап просто ни усложняват живота /…/ Пълна простотия. Засега е така, но съм сигурна, че властта няма да се ограничи само с това, виждате как краските се сгъстяват и след време те ще ни обявят за екстремисти или нещо друго, и ще намерят някакъв начин, ще се борят с нас. Така стоят нещата тук. Чета сега, че в най- близко време Европейският парламент ще разгледа предложението за зануляването на всички действащи визи за руснаци. Тъжно ми е, защото хората бягат на Запад от активно преследване. Аз засега нямам намерение да бягам, дай Боже! Изобщо не мисля в тази посока, но само това, че възможността да се пътува спасява живота на много хора и им дава свобода… това го казвам между другото, а иначе ние, като чуждестранни агенти, сме откъснати от външния свят и това е даденост, и за това нищо не може да се направи. Чакаме кога тази примка ще започне да се затяга по-здраво и напълно съзнаваме, че това ще се случи.“

Как ще се живее от тук нататък

„Не знам. Ще живеем, срамувайки се и страхувайки се. Аз имам двама сина и естествено ще живея в страх за тях, ако изведнъж решат да ги присъединят и тях към тези войски. Да не дава Господ! Това е най-страшното, което може да се случи на мен и на всички, които имат синове. Те сънуват кошмари, че техните деца могат да бъдат заставени да се бият срещу своите украински братя. Не може да има нещо по-страшно. Така че ще живеем в срам, в страх, в ужас, в очакване на по-лошо, защото най-лошото към днешния ден е това, че „те направиха това“, защото те размахваха и дрънкаха дълго време с оръжията и в края на краищата… не се стърпяха. Изобщо речта на Путин излъчваше ненавист, не мога да събера сили още и да я чуя, но ще го направя. Приятели, които са я слушали, пишат на страниците си във ФБ, че в речта му имало направо пасажи, звучащи като нацистки и това е много страшно също, ако е истина. Даже си мисля, че на нас сега, в известен смисъл, ни е по-зле отколкото на украинците. Защото да се чувстваш виновен, да се чувстваш, че принадлежиш към страна-агресор е… На никого не бих пожелала да изпитва това. Да.“

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Личен архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00