Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Забравеният писател Леонид Добичин

Леонид Добичин

„Имало е такъв съветски писател – Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което „формалистите“ били подложени на сурова критика и той също получил порицание („позорно“, „подражание на Джойс“, „Добичин е нашият Ленинградски грях“), след като му дали думата, излязъл отпред, огледал всички и казал: „За съжаление не мога да се съглася с това, което бе изречено тук“, напуснал залата и завинаги изчезнал.“

Това са думи на Дмитрий Воденников, руски поет, прозаик и есеист за Добичин и за финала на живота му. Защото оттогава никой не знае нищо за този писател и макар след години да се случва все пак някакво негово литературно „завръщане“ или „възкръсване“, той и творчеството му остават в ъгъла на литературната история и е познат само на изкушените. А става дума за много талантлив писател, когото наричат „един от най-добрите руски белетристи на ХХ век“, съвременник на Даниил Хармс, който има по-щастлива литературна съдба от Добичин.

На български език е издадена „Забравената книга“ на Леонид Добичин в превод на Надя Попова. Книга, събрала негови разкази и романа „Градът Ен“, предизвикал посичането му на събранието с последвалата му неизяснена до днес смърт. 

Ето какво пише в послеслова си към книгата Надя Попова: „Когато за пръв път ми попаднаха разказите на Добичин и се заех с четенето им, не ме напускаше усещането, че това е проза, почти огледална на Хармсовата. И бях озадачена по-късно от факта, че никъде в литературоведски анализи и интерпретации на творческото му своеобразие, на стилистиката му изобщо, не срещнах подобно сравнение. Дори и намек за паралел между двамата. Разбира се, в случая зависимостта кой на кого прилича би трябвало да е обратната – все пак Леонид Добичин е роден 11 години преди Даниил Хармс, макар че се утвърждават в литературния живот по едно и също време. Така или иначе, доста по-младият Ювачов-Хармс „води по точки” по ред причини и не на последно място – защото е роден и живее в „Меката” на културния кипеж – Санкт Петербург, а не в дълбоката провинция, някъде из покрайнините на тогавашна Русия. През 1927-а, когато излиза първият сборник с разкази на Добичин („Срещи с Лиз”), Хармс вече е достатъчно известен и оглавява литературната група ОБЕРИУ (Обединение за Реално Изкуство) , чиито участници въздигат в култ гротеската, алогизма, поетиката на абсурда.“ 

Повече интересни факти за книгата и автора чуйте в разговора с Надя Попова.

Снимки – изд. Аквариус и krymizdat.ru


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За земята и тихото присъствие

Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои   работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..

публикувано на 01.11.25 в 12:25

Владислав Христов с висока награда

Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..

публикувано на 01.11.25 в 09:25

Снежа и Франц

Българката и австриецът се срещат през 60-те години на Слънчев бряг и "между тях се ражда връзка, по-силна от време, език и пространство". Документалният филм "Снежа и Франц" на Светослав Драганов събира архива на Франц, сниман с камера Супер 8 мм и заедно с разказите на Снежа, на приятеля на Франц, много фотографии и писма разказва тази интересна история..

публикувано на 01.11.25 в 08:35

Всеки има различно вътрешно мерило за това кое е предизвикателно

Яна Георгиева и Маргита Алексова са две от дамите в Time2Dare – първият изцяло женски екипаж, завършил регатата Aegean 600 – труден и технически ветроходен маратон, който се провежда по време на мелтемите в Егейско море. Емилия Зафираки е журналистка, която ще води тазгодишното двадесeто издание на "Дни на предизвикателствата". Светослав Драганов е..

публикувано на 31.10.25 в 17:00

"Осиновените" истории на Офелия Кънева

Красота, великолепие, блясък, финес и разкош – всички тези определения са преписани като синоними на изяществото. А то преди всичко придружава изкуството. Изяществото обаче е потребно не само в изкуствата, а и в човешките дела. Хората също могат да бъдат изящни, и то не в изтънчеността си, във външните си хубости, а в метаморфозите на борбата си за..

публикувано на 31.10.25 в 16:05