“Водещ е винаги икономическият интерес, като тук не можем да говорим за интерес на отделна страна, а по-скоро вече за наднационални интереси. Ако погледнете едно модерно образование като ЕС, то е изградено от глобални икономически интереси – основата на ЕС, общите цели и стратегия за развитие, те са заложени за първи път на т. нар. “кръгла маса на индустриалците“. Големите компании, които произвеждат и продават продукцията си, на тях вече националните граници им пречат. Те имат интерес границите да бъдат премахнати. Капитализмът се стреми да разруши националните граници, те винаги са пречка за неговото оцеляване. Това каза в предаването “Нашият ден“ на БНР доц. Григор Сарийски и допълни:
Носителите на новата култура са именно хората с парите. Ако погледнем критериите, с които се оценява модерното изкуство и култура, те винаги се оценяват в пари.
Русия прави неща, необясними за западния човек. Не може да разбере какъв е този дух, който ще накара руснака да се вдигне и да нападне друга страна, за да защити едно малцинство, което по някакъв начин се родее повече до неговия собствен народ. Нещо подобно става и в съседна Македония, но, както виждаме, България не се намеси. Позицията на европееца е доста по-пасивна.“
Европа
“Не е тайна, че голямата цел на Европа е да се федерализира, де се създаде една обща амалгама от европейци.
Една от големите цели на европейското финансиране, голяма част от проектите, по които се заделят еврофондове, те са насочени именно към претапянето на тези общности и към заличаването на културните и националните граници. Такава е например програмата “Еразъм+“. Именно това е ефектът – всички онези, които са преминали през тази програма, са с около 30-35% по-склонни да емигрират и да отидат да работят и учат някъде в чужбина, отколкото преди да преминат през тази програма.
Ако искате да запазите поне малко от съзнанието на децата си, трябва всяко от тях да живее в своего рода “Ноев ковчег“. Вие трябва да им преподавате история, да ги учите на култура, на естетика. Тук ролята на родителя е 100%.“
“Лайтмотивът в повечето коментари в настоящия конфликт в Украйна е, че се “бият славяни срещу славяни, християни срещу християни“. Ако имате конфликт между общности, които не са свързани в такава степен, това няма толкова да възбуди духовете, поне не на тази част на света.“
“Културното наследство, като част от социокултурния код на едно общество, е това, което го прави общество. Без изграждането на общ код обществата биха били невъзможни. Именно затова такъв конфликт се възприема почти като гражданска война, като две общества, които са с много сходни нагласи, буквално с общо историческо минало, и това е, което предизвиква такова огромно възмущение, основно в Европа.
Коренът на културата е в това, че тя възпитава и дава някакви ценности, може да ви ориентира и да изгради вашия морал, може да ви помогне изобщо да разберете вашето място на този свят. Модерната култура не прави това. Тя се превръща просто в декларация за идентичност.
Творецът престава да бъде онзи, който се опитва да създаде нещо качествено ново и да издигне обществото по някакъв начин. Той е този, който плахо се заявява в обществото и казва – "Аз съм творец". Това е причината вече да имаме коренно различно отношение към културата.
На първо място, онова, което изгражда Европа като такава, е протестантската трудова етика. Виждаме, че това нещо на практика още 60-те години по времето на студентските вълнения. Тогава, ако си спомним, основните лозунги бяха – “По-добре е да умреш от свръхдоза, отколкото от скука“. Схващането на онези, които направиха тогавашната културна революция във Франция, която после се разпространи в цяла Западна Европа, беше приблизително такова – “Ти си бачкатор, плащай си данъците, моята работа е единствено да се изявявам като носител на новото и да живея на помощи“. Това го видяхме с движението на хипитата и нарастването на безработицата и най-вече с отказа от участие на пазара на труда. В този смисъл Европа окончателно скъса с протестантската трудова етика.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
От 3 до 5 декември в кино "Люмиер" ще се проведе 19-ото издание на фестивала за приключенско кино, туризъм и активен начин на живот "Дни на предизвикателствата" . Елиза Стоева запознава слушателите на "Нашият ден" с акцентите в програмата. "За три дни ще се опитаме да обхванем огромен спектър от предизвикателства. Очакват ни над 10..
Фондация BCause отбелязва международната инициатива #GivingTuesday или Щедрият вторник на 3 декември за 20-и пореден път. Тази световна инициатива, възникнала в САЩ през 2012 г. като контрапункт на манията по безконтролното пазаруване след Черния петък, цели да обедини бизнеса, благотворителните организации и местните общности в подкрепа на..
Ефирът на предаването "Нашият ден" от днес е и платформа за изява на хора, чиито идеи и бизнес модели са насочени към устойчиво бъдеще и разрешаването на екологични проблеми. В новата поредица "Зелените новатори на България" слушателите ще се запознаят с вдъхновяващи личности и техните усилия за справяне с климатичните предизвикателства...
В ефира на предаването "Нашият ден" Атанас Димитров, председател на църковното настоятелство на новоизграждащия се храм "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в квартал "Люлин", разказа за инициативата "Децата на Люлин". Тази дългосрочна гражданска инициатива се фокусира върху създаването на православен храм в най-големия жилищен комплекс на..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg