Изоставаме ли, или времето прекалено бърза

Ускорение е думата, около която се дискутира. Времето се е забързало, особено ако съдим по технологичните промени, по промяната на политическите практики, налагани и от тези промени; по различно устроените умове на младите – те например следят едновременно много източници на инфо в Мрежата, но не се задълбочават да помнят, или пък единствен научен авторитет да им е преподавателят.

Говорим за книгата на философа Хартмут Роза – „Ускоряване“, за „Палечка“ на Мишел Сер – с нейния издател – Дора Минева, с философа професор Георги Каприев и със социолога Първан Симеонов. Според Дора Минева Мишел Сер е направил една защита на младите, чиито мозъци очевидно работят по друг начин, а не по този, който очакват от тях изоставащите от времето си преподаватели.

Според Георги Каприев времето е категория, която ние тълкуваме различно, но човешката същност не се променя особено.

А според социолога Първан Симеонов политиците вече са принудени да следват обществените мнения, формулирани най-често в електронните мрежи, а не да ги водят и определят.

Ще издържим ли на ускорението, защото ние сме във времето, и то е в нас, както казва и Васил Левски; дискусията поставя въпроси, на които всеки следва да отговори за себе си.