Действителността е първото отличително качество на документалните филми и главен герой във всеки от тях. Ако действителността обаче се задоволява само с истината, документалното кино има способността да я облича в различни думи и визии, но винаги с цел да ѝ създаде необходимата художествена интерпретация. Тя диша и се вълнува в синхрон с мозъка на съответния филм – неговият режисьор, сценарист, оператор. А подходите, чрез които може да бъде представена, стават все повече и все по-индивидуални.
И тъй като документалното кино се явява най-сигурният носител на послания, смисли и цели, често по-големи от човека, в часа на „Кино с думи“ разгледахме приомите в този киноизказ и начините той да достигне до зрителите си.
„Възможностите на документалното кино са безгранични и зависят от способността на авторите на филма да докажат своята теза, да я наложат и да направят публиката съпричастна към тяхната истина“, обясни режисьорът и сценарист Костадин Бонев.
„Според мен единственото нещо, с което трябва да се съобразява всеки автор на документален филм, е истината. И по какъв начин, независимо от формата, тя ще бъде показана и разказана. Всичко друго е безкрайни възможности“, допълни режисьорът Тонислав Христов.
Идентификацията на публиката е крайна цел за всеки документалист и си заслужава положените усилия. Всички изразни средства на документалното кино трябва да работят за това истината да бъде безусловна и да докосне зрителя. Най-силният инструмент в случая е емоцията. Тя е тази, която може да промени нагласите на човек и да го накара да повярва, че времето, отделено за историята, развита чрез филмовото действие, си е заслужавало.
„Има много начини емоцията да се гради – бавно, стъпка по стъпка“, разясни Христов, който е на мнение, че у зрителя има много бутони, с които трябва да се внимава в кой момент ще бъдат натиснати.
„Накрая на филма ти трябва да предадеш тази емоция, която си изпитал като режисьор и това, което те е водело, докато си създавал филма. Може би това е и най-трудното в целия процес на правене на кино – да не се окаже накрая, че филмът ти е просто празна черупка“, каза още режисьорът на „Тайният живот на Вера“.
За емоциите, които се предават на зрителите, спомагат още музиката, цветовете и архивните материали, използвани в един документален филм. Спомагат и т.нар. „говорещи глави“. Често именно те движат историята.
„Смущението от говорещите глави идва тогава, когато те изнасят лекция. А когато се превърнат в част от драматургията, те се превръщат и в емоционален център. Всичко зависи от това какво разказва тази говореща глава“, обясни Костадин Бонев, чийто документален филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ спечели тазгодишната Награда на критиката на 26-ия фестивал „Златен ритон“.
Върховната фаза на режисурата, както казва Станиславски, е, когато режисьорът изчезне в своя спектакъл. В документалното кино тази фаза се състои в отварянето на сетивата и сливането му с целия екип на филма.
Как обаче всеки един истинен документален разказ може да достигне до своите зрители?
Според продуцентката и преподавател Мартичка Божилова достъпът до документално кино е труден.
„Продължаваме да нямаме никаква политика за излъчване на документално кино – регулярно и премислено. Документални филми можем да видим само по много малкото фестивали у нас и по единствения телевизионен канал БНТ, но много спорадично. Няма я нужната предсказуемост, по този начин не се изгражда вярна публика“ споделя тя.
В момента документалното кино у нас се разпространява предимно на принципа „партизански метод“.
„Това е full-time job, трябва някой да се занимава с това 24 часа в денонощието – работа в социални мрежи, работа на място. А колко по-хубаво би било, ако и Министерството на образованието – защото документалното кино има много силен образователен елемент – и в университетите, и в училищата, и в библиотеките, и въобще във всички тези инфраструктури, които така и така съществуват, тези филми бъдат
показвани. По този начин ще започне да се създава едно мислещо, демократично общество в лицето на тези, които идват след нас – младите“, смята още Мартичка Божилова.
Всичко е въпрос на ентусиазъм и лична инициатива, но е сигурно, че публиката иска да гледа документално кино. А за хората, които го правят, то е преди всичко привилегия.
В звуковия файл ще чуете още:
· Драматургията като граница между документалното кино и разширения телевизионен репортаж;
· Разликата в подходите към истината – къде свършва авторовата позиция и къде започват внушенията, изведени чрез филмово действие;
· Режисьорските подходи към човека в кадър и начините, по които можеш да извадиш и задържиш емоцията, която се крие в неговите думи;
· Бягството от клишетата и готовността на режисьора да се отвори към всяка позиция, която е различна от неговата;
· Мястото на възстановките в един документален филм;
· Доколко е оценена работата на хората, които създават документална продукция и как се разпространява тя;
· Защо всеки път се налага режисьорите да „започват отначало“ и да запознават разпространителите на документално кино с работата си;
· Възможни ли са и у нас механизми за разпространение на документални филми, в които да липсва активното участие на режисьора.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg