Действителността е първото отличително качество на документалните филми и главен герой във всеки от тях. Ако действителността обаче се задоволява само с истината, документалното кино има способността да я облича в различни думи и визии, но винаги с цел да ѝ създаде необходимата художествена интерпретация. Тя диша и се вълнува в синхрон с мозъка на съответния филм – неговият режисьор, сценарист, оператор. А подходите, чрез които може да бъде представена, стават все повече и все по-индивидуални.
И тъй като документалното кино се явява най-сигурният носител на послания, смисли и цели, често по-големи от човека, в часа на „Кино с думи“ разгледахме приомите в този киноизказ и начините той да достигне до зрителите си.
„Възможностите на документалното кино са безгранични и зависят от способността на авторите на филма да докажат своята теза, да я наложат и да направят публиката съпричастна към тяхната истина“, обясни режисьорът и сценарист Костадин Бонев.
„Според мен единственото нещо, с което трябва да се съобразява всеки автор на документален филм, е истината. И по какъв начин, независимо от формата, тя ще бъде показана и разказана. Всичко друго е безкрайни възможности“, допълни режисьорът Тонислав Христов.
Идентификацията на публиката е крайна цел за всеки документалист и си заслужава положените усилия. Всички изразни средства на документалното кино трябва да работят за това истината да бъде безусловна и да докосне зрителя. Най-силният инструмент в случая е емоцията. Тя е тази, която може да промени нагласите на човек и да го накара да повярва, че времето, отделено за историята, развита чрез филмовото действие, си е заслужавало.
„Има много начини емоцията да се гради – бавно, стъпка по стъпка“, разясни Христов, който е на мнение, че у зрителя има много бутони, с които трябва да се внимава в кой момент ще бъдат натиснати.
„Накрая на филма ти трябва да предадеш тази емоция, която си изпитал като режисьор и това, което те е водело, докато си създавал филма. Може би това е и най-трудното в целия процес на правене на кино – да не се окаже накрая, че филмът ти е просто празна черупка“, каза още режисьорът на „Тайният живот на Вера“.
За емоциите, които се предават на зрителите, спомагат още музиката, цветовете и архивните материали, използвани в един документален филм. Спомагат и т.нар. „говорещи глави“. Често именно те движат историята.
„Смущението от говорещите глави идва тогава, когато те изнасят лекция. А когато се превърнат в част от драматургията, те се превръщат и в емоционален център. Всичко зависи от това какво разказва тази говореща глава“, обясни Костадин Бонев, чийто документален филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ спечели тазгодишната Награда на критиката на 26-ия фестивал „Златен ритон“.
Върховната фаза на режисурата, както казва Станиславски, е, когато режисьорът изчезне в своя спектакъл. В документалното кино тази фаза се състои в отварянето на сетивата и сливането му с целия екип на филма.
Как обаче всеки един истинен документален разказ може да достигне до своите зрители?
Според продуцентката и преподавател Мартичка Божилова достъпът до документално кино е труден.
„Продължаваме да нямаме никаква политика за излъчване на документално кино – регулярно и премислено. Документални филми можем да видим само по много малкото фестивали у нас и по единствения телевизионен канал БНТ, но много спорадично. Няма я нужната предсказуемост, по този начин не се изгражда вярна публика“ споделя тя.
В момента документалното кино у нас се разпространява предимно на принципа „партизански метод“.
„Това е full-time job, трябва някой да се занимава с това 24 часа в денонощието – работа в социални мрежи, работа на място. А колко по-хубаво би било, ако и Министерството на образованието – защото документалното кино има много силен образователен елемент – и в университетите, и в училищата, и в библиотеките, и въобще във всички тези инфраструктури, които така и така съществуват, тези филми бъдат
показвани. По този начин ще започне да се създава едно мислещо, демократично общество в лицето на тези, които идват след нас – младите“, смята още Мартичка Божилова.
Всичко е въпрос на ентусиазъм и лична инициатива, но е сигурно, че публиката иска да гледа документално кино. А за хората, които го правят, то е преди всичко привилегия.
В звуковия файл ще чуете още:
· Драматургията като граница между документалното кино и разширения телевизионен репортаж;
· Разликата в подходите към истината – къде свършва авторовата позиция и къде започват внушенията, изведени чрез филмово действие;
· Режисьорските подходи към човека в кадър и начините, по които можеш да извадиш и задържиш емоцията, която се крие в неговите думи;
· Бягството от клишетата и готовността на режисьора да се отвори към всяка позиция, която е различна от неговата;
· Мястото на възстановките в един документален филм;
· Доколко е оценена работата на хората, които създават документална продукция и как се разпространява тя;
· Защо всеки път се налага режисьорите да „започват отначало“ и да запознават разпространителите на документално кино с работата си;
· Възможни ли са и у нас механизми за разпространение на документални филми, в които да липсва активното участие на режисьора.
Артработилници, съпътствани от заключителна изложба, ще има в градовете Бургас, Ихтиман и София. В Бургас те ще се проведат на 15, 16, 22 и 23 март 2025 г. от 11 ч. с изложба на 1 април в Регионалната библиотека "Пейо Яворов". В Ихтиман ще бъдат на 8, 15, 22 и 23 юни с изложба на 15 август в Народно читалище "Слънце – 1879". В София керамичните..
В галерия "Синтезис" се откри изложбата "Мръсно" на Боряна Пандова, с куратор Надежда Павлова. Изложбата ще може да бъде видяна до 6 май. Това е последният проект от цикъла "Обекти на невниманието", цикъл над който авторката работи повече от двадесет години. В "Мръсно" Боряна картографира случайно образуваните композиции от обекти, търкалящи се по..
В Драматичен театър в Пловдив започнаха репетициите на комедията "Берлин, Берлин" от Жералд Сиблерас и Патрик Одекоор. Режисьор на спектакъла е Стоян Радев. Пиесата е преведена от Снежина Русинова-Здравкова, сценографията е на Никола Тороманов, а музиката на Милен Кокошаров. Пиесата "Берлин, Берлин" засяга един период от края на комунистическия..
Наталия Матолинец е за втори път в България за участие в творческа резиденция по покана на Къщата за литература и превод. Тя е от Лвов. Авторка е на осем романа за деца и юноши, книгите ѝ са предимно във фентъзи жанра, а в историите си включва митове, магия и културно наследство от Централна и Източна Европа. От Наталия Матолинец научаваме, че..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим да сме кратки и ясни и понякога това ни се удава. Такъв е случаят с поредното издание на рубриката "Кратко и ясно" в "Голямата къща на смешните хора", където не съвсем кратко, но много ясно обясняваме иновативната историческа метода за осмисляне на електронните часовници. Внимание! Тази метода не работи с..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg