Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В опасна близост с лъв на Мавриций

Марк Твен е казал: „В началото Бог е създал Мавриций, а после по негово подобие е направил рая”. Вече е факт и първият български чартър със 170 късметлии на борда, завтекли се да проверят твърдението на писателя на място. Ами, прав е бил човекът. Вече ви стана ясно, че и аз бях сред щастливците.

Мавриций е островна държава в Индийския океан, която ме привлече с най-голямата гъстота на исторически и природни забележителности сред останалите кътчета от рая като Малдивите и Сейшелите. Т.е. той не предлага само плажна романтика, ами има и много за гледане. И търчане, както се убедих от личен опит. За седмица плувах с диви делфини, видях водопад, който се излива направо в морето, природен феномен от 23 различни по цвят и нюанс пясъци, пекох се на десетки плажове и изгорях като за три живота, ядох сурови морски таралежи и храних маймуни. Но като отявлен любител на животните, сърцето ми остана при разходката с лъвове.


Прочетохте правилно. Разхождах се с лъвове, които си бяха съвсем живи, не упоени и страховито дружелюбни. На Мавриций в „Касела нейчър парк“. Разбира се, че мога да ви разкажа и как да прекарате на острова хем бюджетно, хем без да се лишавате от нищо, но ще оставя това за друг път. Толкова съм развълнувана от срещата с лъвицата Матала и лъвът Зимба, че започвам с тях.


„Касела парк“ е причудлива смесица от опитомена и дива природа, от общуване с царе на животните и галене на миниатюрни козички, от високотехнологични атракции и докосване до неподправеното. До него се стига лесно от всяка част на Мавриций като през сайта Moutitian buses можете да прецените кой точно рейс ви върши работа и да си купите билети онлайн. Е, има и организирани пътувания, както и достъпни таксита. Признавам, че входният билет за парка ми беше най-сериозната инвестиция в забележителностите на Мавриций. Но си струваше всеки цент от стоте евро. По алеите в природния атракцион има толкова табели, че няма как да се объркате. Трябва само да изберете дали да хванете към нещо като зоопарк, където да видите лъвове албиноси, каракали, севрали, хиени и всякакви птици в обширни клетки или да се метнете на открития автобус за обиколка, подобна на истинско сафари в саваните на Африка.


За децата е оформен парк в парка, в който сред безбройните катерушки и въжета, истински старинен самолет и безопасни места за скачане изпъква кът за галене. Симпатични ярета и зайчета, морски свинчета и мини прасенца се конкурират за ласките на малчуганите. В съседство са гигантските костенурки, чието тегло достига до 275 килограма, а диаметърът на корубата – метър е 20. Ако сте в „Касела“ през периода от февруари до май имате голям шанс да попаднете и на чифтосване между огромните земноводни. Повярвайте, гледката е незабравима не само визуално, ами и звуково. И ако костенурките по произход са роднини на динозаврите, то следващата спирка ви изстрелва в бъдещето – високотехнологична еднорелсова линия „Тулавака“ превежда смелчаците, яхнали нещо като болид по шеметните завои сред бухналата зеленина на джунглата. И всичко е във вашите ръце – и скоростния лост, и спирачката. Стига да спазвате дистанцията от 25 метра.


250-те хектара на природния парк „Касела“ на остров Мавриций, из който ви развеждам, са открити тържествено през 1979 година и от тогава са визитна картичка на най-посещаваните места. Броят на посетителите, особено за разходката с лъвове и галене на гепарди, са ограничени и затова препоръчвам да си купите билети за парка и за предпочитаните от вас активности в него предварително онлайн. На място можете да доплатите за приключението да галите бебета лъвчета, да храните големи хищници, кротки жирафи или японски шарани. Но за краченето с лъвове е необходимо да имате запазен час. Разбира се, че си бях запазила!


Колкото и да бях убедена, че животните са дресирани и добре нахранени, все пак при инструктажа изпитах неясен трепет в горната част на стомаха. На всички, които си мислят как лъвовете са упоени ще опонирам с факта, че това са скъпи и ценни животни, а дрогирането съкращава живота им до 4-5 години, което е икономически неизгодно. По-лесно е да се отгледат само сред хора от бебета, да свикнат на човешко присъствие и ласки и най-вече да са с пълни стомаси. Тогава са кротки и сговорчиви. На всеки от нас дават тояжка от тиково дърво, която е ясно, че няма да послужи за нищо, но лъвовете имали подсъзнателен респект от пръчки. Придружават ни трима рейнджъри, които очевидно са много близки с подопечните си. Един от тях дори целува лъвицата Матала по муцуната. Строяват ни отстрани на пътеката и двата лъва минават сякаш на парад. Предупреждават ни да махнем слънчевите очила, защото лъвовете обичали контакта с поглед и да не намятаме шалове – развяването им от вятъра можело да бъде възприето като покана за игра. А палуване с 90-килограмов хищник не е за предпочитане. После тръгваме заедно през джунглата. Отбелязвам, че Зимба е мъжки, пък му липсва традиционната за цар на животните грива. Оказва се скопен, а при кастрация вторичният полов белег окапвал. Горкият. Пред едно дърво Матала решава да покаже женската си същност като си направи маникюр. Голямо стъргане по кората с нокти падна.


Пристигаме на поляната за галене. Колкото и да имат котешки нрав, лъвовете не бива да бъдат пипани под гушката, а докосването по гърба трябва да е твърдо и с натиск. Лекото галене ги гъделичкало. Питат кой пръв ще се престраши. Моментално вдигам ръка. Козината на Зимба е твърда, не мирише на диво животно, а той е съвсем спокоен. След малко кураж набират и останалите. Матала вижда нарочно закаченото на висок клон месо и лениво се отправя към дървото. Лакомията надделява над мързела и тя се втурва нагоре. За по-хубави снимки рейнджърите покатерват лъвовете на огромен камък и ние се редуваме да ги галим за поредния безсмъртен кадър. В края на разходката всички – и хора, и животни се чувстваме част от съзаклятието на дивата природа в леко опитомен вариант.

Но това е „Касела“ – природният парк на Мавриций.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45