Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Март като Марс

Снимка: Елена Каркаланова

По хубав отколешен народен обичай в първия ден на март си честитим Баба Марта, подаряваме си мартенички за здраве и сполука и се радваме на приближаващата пролет. Направихме го и този път – пожелахме си здраве и щастие, пролетта така или иначе ще дойде, само радостта нещо не ни се получи. И няма как да е иначе. На един хвърлей от нашето спокойствие умират хора, разрушават се градове, срутва се крехката илюзия за необратимостта на мира и цивилизования диалог. Оръжието отново заглушава думите, а думите се насилват да прикрият или да изопачат реалността. Отново ни вкарват в черно-белия сценарий на войната… Само че за препатил народ като нашия черното и бялото не могат да скрият цялата палитра от цветове и отсенки, а скептичният ни дух продължава да ги търси.

Та, за Баба Марта ни е думата, приказната старица, която раздава мартенички и благословии и пощипва бузките на дечицата, че да са червени. Оставяме настрана въпроса защо сред толкова дядовци присъства само една баба. Не се спираме и на всеизвестния факт, че името си бабата дължи на латинското наименование на месец март, който всъщност е бил първият месец в римския календар. По-интересно е да разберем, че латинските имена на месеците влизат у нас с посредничеството на гръцкия още в старобългарския период и изтласкват праславянските, които са запазени в други съвременни славянски езици. Затова пък на наша почва са създадени имена на някои месеци най-вече според големите християнски празници или според основните селскостопански дейности. За всеки случай споменаваме, че за безписмените ни прадядовци понятието „месец“ не е имало особено значение, а и различията в климатичните условия също са довели до разминавания между името и назования период от годината.

И понеже парадоксите са част от всекидневието ни, отделяме внимание на още един – името си Баба Марта дължи на римския бог на войната Марс. Само че и той не е много автентичен в този си образ, защото преди да стане бог на войната, е бил почитан като бог на плодородието, възраждането на природата за нов живот. Как е станала тази нелогична наглед трансформация? Логично – през този месец, освен че земеделците са започвали новия работен сезон, римските легиони са тръгвали на завоевателните си походи… Е, как да не се удивим на зловещото съвпадение с днешните събития. Все пак, историята на думите казва ясно – в началото е пролетното възраждане на природата, трудът на мирния земеделец, надеждата за плодородие, а не войната – припомня доц. Христина Дейкова, ръководителка на Секцията по етимология на Института за български език.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Костадинов

Еврика! Успешни българи: Георги Костадинов

"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова.  На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..

публикувано на 11.08.25 в 17:00
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Храмът на Артемида в Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20