Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Март като Марс

Снимка: Елена Каркаланова

По хубав отколешен народен обичай в първия ден на март си честитим Баба Марта, подаряваме си мартенички за здраве и сполука и се радваме на приближаващата пролет. Направихме го и този път – пожелахме си здраве и щастие, пролетта така или иначе ще дойде, само радостта нещо не ни се получи. И няма как да е иначе. На един хвърлей от нашето спокойствие умират хора, разрушават се градове, срутва се крехката илюзия за необратимостта на мира и цивилизования диалог. Оръжието отново заглушава думите, а думите се насилват да прикрият или да изопачат реалността. Отново ни вкарват в черно-белия сценарий на войната… Само че за препатил народ като нашия черното и бялото не могат да скрият цялата палитра от цветове и отсенки, а скептичният ни дух продължава да ги търси.

Та, за Баба Марта ни е думата, приказната старица, която раздава мартенички и благословии и пощипва бузките на дечицата, че да са червени. Оставяме настрана въпроса защо сред толкова дядовци присъства само една баба. Не се спираме и на всеизвестния факт, че името си бабата дължи на латинското наименование на месец март, който всъщност е бил първият месец в римския календар. По-интересно е да разберем, че латинските имена на месеците влизат у нас с посредничеството на гръцкия още в старобългарския период и изтласкват праславянските, които са запазени в други съвременни славянски езици. Затова пък на наша почва са създадени имена на някои месеци най-вече според големите християнски празници или според основните селскостопански дейности. За всеки случай споменаваме, че за безписмените ни прадядовци понятието „месец“ не е имало особено значение, а и различията в климатичните условия също са довели до разминавания между името и назования период от годината.

И понеже парадоксите са част от всекидневието ни, отделяме внимание на още един – името си Баба Марта дължи на римския бог на войната Марс. Само че и той не е много автентичен в този си образ, защото преди да стане бог на войната, е бил почитан като бог на плодородието, възраждането на природата за нов живот. Как е станала тази нелогична наглед трансформация? Логично – през този месец, освен че земеделците са започвали новия работен сезон, римските легиони са тръгвали на завоевателните си походи… Е, как да не се удивим на зловещото съвпадение с днешните събития. Все пак, историята на думите казва ясно – в началото е пролетното възраждане на природата, трудът на мирния земеделец, надеждата за плодородие, а не войната – припомня доц. Христина Дейкова, ръководителка на Секцията по етимология на Института за български език.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Иван Лютаков

Ние сме това, с което се храним…

Има подобна максима сред лекарите, която е силно подкрепена от гастроентеролозите. Именно специалистът в тази област д-р Иван Лютаков представи в поредния брой "За здравето" идеите на своята гилдия за здравето и болестите на стомашно-чревния тракт. Лекарят от болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" акцентира върху диагностиката и симптомите на най-често..

публикувано на 12.11.24 в 17:20

Вокалният педагог Моника Методиева за уроците и отговорността в професията и живота

Моника Методиева и музикалното изкуство са неразривно свързани. Музиката се появява още в годините на начално и средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение "Луи Брайл". Отвежда я до Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", нейн спътник е и в ролите ѝ като актриса в Театър-лаборатория "Алма Алтер", за да..

публикувано на 12.11.24 в 16:02
проф. Диана Гергова

Проф. Диана Гергова: Археологическите паметници в България са оставени без надзор

"Има достатъчни факти, които включват писмени извори, и то гръцки, според които (а  и според преданието) азбуката е пригодена за нуждите на езика – гръцкия или изобщо балканския – е донесена от Орфей, илири , които са я приспособили към нуждите на нашите езици. Те са свързани с нуждите на една древна прослойка –  пеласгите , които всъщност са..

публикувано на 11.11.24 в 18:10

Еврика! Успешни българи: ст. лейтенант Мирослав Димитров

С него ви срещнахме още когато беше курсант от Националния военен университет "Васил Левски", факултет "Артилерия, ПВО и КИС" – Шумен. Повод беше току-що получената стипендия на името на акад. Ангел Балевски, която фондация "Еврика" дава за постижения в инженерни науки в областта на машиностроителните технологии. От тогава минаха цели 4 години...

публикувано на 11.11.24 в 16:53

Алис Димишева за нейната първа Италия

Онези, които редовно слушат "Покана за пътуване", знаят, че в предаването има запазена територия за Алис Димишева. Щом посети за първи път някоя държава, я каня да сподели неподправените си впечатления. Неотдавна студентката по българска филология в Софийски университет се завърна от Римини, Флоренция и Венеция и тутакси я помолих да сподели за своята..

публикувано на 11.11.24 в 08:30