През 2022 г. театралната режисьорка Василена Радева ще постави пиесата на Маргьорит Юрсенар – „Електра или свалянето на маските“. Заедно със своята компания "Паник бутон театър" Василена създава продължителен и задълбочен предварителен процес, който предшества репетиционния и се разклонява между теоретичната и практическата подготовка. Тази плътна начална работа се състои от две творчески ателиета и един теоретичен семинар „Съвременният актьор в античния герой“, насочен към по-широка публика, а не единствено към участниците в практическите уъркшопове. Водещ на първото ателие, проведено през 2021 г., беше немско-белгийският режисьор Рафаел Кон.
Василена Радева е българска режисьорка, носителка на наградите „Аскеер“ за изгряваща звезда, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Стоян Камбарев 2001“. Василена Радева е от активно работещите театрални режисьори.
„Нордост – приказка за разрушението“ продължава да се играе вече 11-а година, за съжаление, зловещо актуално – казва в "Артефир" режисьорката Василена Радева.
"Аз се лаская да мисля за това представление като за отговор на изкуството към бруталността на живота – как чрез изкуството може да се трансформира ужасът от войната и от нечовешкото лице на политиката и да се преживее чрез изкуство по един много смислен и човешки начин. Това, че представлението има своята публика вече 11 години и е толкова живо, благодарение на прекрасните актриси Койна Русева, Ангелина Славова и Искра Донова, не е никак случайно. Просто ние всички имаме нужда от това чрез едни големи теми, които ни предоставя изкуството, да се лекуваме по някакъв начин от ударите на действителността."
Втората част от проекта е семинарът и дискусията „Съвременният актьор в античния герой“, посветени на образа на Електра и на съвременната рефлексия върху античната драма. „Електра или свалянето на маските“ е тематичната изходна точка на семинара „Съвременният актьор в античния герой“, който се проведе на 5 март от 11.00 до 16.00 ч. във Френския институт в България. В него участие взеха трима университетски преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“: доц. д-р Камелия Спасова (катедра „Теория на литературата“ към Факултета по славянски филологии), д-р Слава Янакиева (специалност Културология, Философски факултет) и доц. д-р Петър Горанов (катедра „Логика, етика и естетика“, Философския факултет).
Маргьорит Юрсенар е сред най-значимите френскоезични автори на XX век. Родена в Брюксел, тя пътува из Европа, Азия и Африка и се установява в САЩ. От 1947 г. става американска гражданка и прекарва целия си останал живот в Америка. През 1980 г. тя става първата жена, приета във Френската академия. Семинарът „Съвременният актьор в античния герой“ представя разнообразна рецепция върху работата ѝ. Събитието включва философска, културологична, театроведска и литературоведска оптика към нейното творчество, но и към античната драма.
Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и Столична община, в партньорство с Френския институт в България.
Ето какво разказва за проекта Василена Радева:
"Искам да цитирам една мисъл на Юрсенар, която казва, че "пише с единия крак в науката, с другия – в магията". За мен правенето на театър и на изкуство е неизменно свързано с проучването, с науката, а от там нататък вече е практическата работа – с артистите, с образите, с музиката – до голяма степен въпрос на магия, каквато е и театърът.На 6 март от 16 часа „Радиотеатърът“ ще излъчи по програма "Христо Ботев" премиерната си постановка „Жажда“ по едноименната повест на Захари Карабашлиев. Василена Радева, като режисьор, се е доверила на актьорите Любомир Бъчваров, Симона Халачева, Димитър Николов и Богдана Котарева. Богатата и деликатна музикална картина е на Емилиян Гацов – Елби.
Чуйте Василена Радева от звуковия файл.
Василена Радева е родена в Провадия. Завършва специалността „Режисура за драматичен театър” (клас на проф. Пламен Марков) в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 2006 г. Първата ѝ постановка е „Вампир” от А. Страшимиров в ДТ-Стара Загора (2005; номинация за наградите „Икар 2006” за режисьорски дебют). Следват „Сестри” от Л. Разумовска в ДКТ-Шумен (2008), „Тунелджии” от Д. Дюинс в Артхостел „Usually we spend our time in the garden”, София (2009), „Грозният” от М. фон Майенбург в Театър „София” (2009), „Малкият принц” от Ант. дьо Сент Екзюпери (социален проект за деца с ментални и физически увреждания), с. Паталеница (2009), „Нордост – Приказка за разрушението” от Т. Бухщайнер в Младежки театър – София (2010; награда „Аскеер 2010” за изгряваща звезда; награда „Икар 2011” за най-добър спектакъл; награда за изкуство „Стоян Камбарев”), „Карнавал.com” от Жорди Галсеран в Младежки театър – София.
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg