През 2022 г. театралната режисьорка Василена Радева ще постави пиесата на Маргьорит Юрсенар – „Електра или свалянето на маските“. Заедно със своята компания "Паник бутон театър" Василена създава продължителен и задълбочен предварителен процес, който предшества репетиционния и се разклонява между теоретичната и практическата подготовка. Тази плътна начална работа се състои от две творчески ателиета и един теоретичен семинар „Съвременният актьор в античния герой“, насочен към по-широка публика, а не единствено към участниците в практическите уъркшопове. Водещ на първото ателие, проведено през 2021 г., беше немско-белгийският режисьор Рафаел Кон.
Василена Радева е българска режисьорка, носителка на наградите „Аскеер“ за изгряваща звезда, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Стоян Камбарев 2001“. Василена Радева е от активно работещите театрални режисьори.
„Нордост – приказка за разрушението“ продължава да се играе вече 11-а година, за съжаление, зловещо актуално – казва в "Артефир" режисьорката Василена Радева.
"Аз се лаская да мисля за това представление като за отговор на изкуството към бруталността на живота – как чрез изкуството може да се трансформира ужасът от войната и от нечовешкото лице на политиката и да се преживее чрез изкуство по един много смислен и човешки начин. Това, че представлението има своята публика вече 11 години и е толкова живо, благодарение на прекрасните актриси Койна Русева, Ангелина Славова и Искра Донова, не е никак случайно. Просто ние всички имаме нужда от това чрез едни големи теми, които ни предоставя изкуството, да се лекуваме по някакъв начин от ударите на действителността."
Втората част от проекта е семинарът и дискусията „Съвременният актьор в античния герой“, посветени на образа на Електра и на съвременната рефлексия върху античната драма. „Електра или свалянето на маските“ е тематичната изходна точка на семинара „Съвременният актьор в античния герой“, който се проведе на 5 март от 11.00 до 16.00 ч. във Френския институт в България. В него участие взеха трима университетски преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“: доц. д-р Камелия Спасова (катедра „Теория на литературата“ към Факултета по славянски филологии), д-р Слава Янакиева (специалност Културология, Философски факултет) и доц. д-р Петър Горанов (катедра „Логика, етика и естетика“, Философския факултет).
Маргьорит Юрсенар е сред най-значимите френскоезични автори на XX век. Родена в Брюксел, тя пътува из Европа, Азия и Африка и се установява в САЩ. От 1947 г. става американска гражданка и прекарва целия си останал живот в Америка. През 1980 г. тя става първата жена, приета във Френската академия. Семинарът „Съвременният актьор в античния герой“ представя разнообразна рецепция върху работата ѝ. Събитието включва философска, културологична, театроведска и литературоведска оптика към нейното творчество, но и към античната драма.
Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и Столична община, в партньорство с Френския институт в България.
Ето какво разказва за проекта Василена Радева:
"Искам да цитирам една мисъл на Юрсенар, която казва, че "пише с единия крак в науката, с другия – в магията". За мен правенето на театър и на изкуство е неизменно свързано с проучването, с науката, а от там нататък вече е практическата работа – с артистите, с образите, с музиката – до голяма степен въпрос на магия, каквато е и театърът.На 6 март от 16 часа „Радиотеатърът“ ще излъчи по програма "Христо Ботев" премиерната си постановка „Жажда“ по едноименната повест на Захари Карабашлиев. Василена Радева, като режисьор, се е доверила на актьорите Любомир Бъчваров, Симона Халачева, Димитър Николов и Богдана Котарева. Богатата и деликатна музикална картина е на Емилиян Гацов – Елби.
Чуйте Василена Радева от звуковия файл.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg