Накъдето и да погледнеш, все е зелено. Природата показва нрава си и те изпитва. Очаква от теб и ти да покажеш характер и да си заслужиш мястото сред даденостите ѝ. И мирише на зелено. Път към сетивата ти обаче си проправя и мирисът на бабината гозба. Вече си сигурен, че ще се покажеш в пълния си блясък – гладен си. Колкото за домашно приготвената храна, толкова и за тази златна среда, която не си очаквал да получиш – умът и разумът ти са в пълна хармония. Доволен си. Искаш и ти да допринесеш с нещо, искаш не само да опиташ от земята, но и тя теб да усети. Ръцете ти са готови да се захванат с работа. Знаеш, че си заслужава, може би повече от всичко друго, на което някога си се отдавал. Той теб отдавна те е навестил, но сега и ти го откриваш – откриваш смисъла. Всичко придобива облик на пълноценен живот. Някак близък до същността ти, до дивото, но и истинското в теб, до чистото и несравнимото. Удовлетворен си. И всичко продължава да е така зелено, така вкусно, така твое. Но и за всички.
Какво се случва, когато човек има нужда от тази картина, а тя е далеч от града? Накъде поема? Най-точният отговор навярно е: към селото – което и да е, но да е българско. Най-верният обаче ще е: към себе си.
„Какво се случва“ пое на път към живото „аз“ на всеки от нас, за да стигне до забравените – селата, които живеят често без хора, без грижа, без път към тях. А има кой да ги обича. В тяхната история навлязохме с хората, които са се посветили в това да я разказват – с пътеписи, репортажи и предавания, с документалистика.
Жоро Хаджиев живее в Стара Загора, но по-голямата част от времето си прекарва в обезлюдените или малко населени села и махали. Опознал ги е добре, както казва той – може би по-добре от всеки друг. Фотографира ги и пише за тях, най-вече за тези, които са забити много високо или много дълбоко в планината. Прави го, защото вярва, че трябва да помним – историята им, традициите и вярата, които те съхраняват. Смята, че всяко нещо се повтаря и именно от живота на село можем да научим как да се справим с препятствията, пред които тепърва ще бъдем изправени. Селата носят поуката, от която имаме нужда. Те ни даряват и със спокойствието, което желаем. Според фотографа и автор рубриката „Пътешествия по време на карантина“ най-силно сме усетили необходимостта от този покой по време на пандемията. Оттогава се забелязва едно завръщане към българските села и нов опит да бъдат съживени. Възстановяват се къщи, поддържат се пътища и се възпитава отношение към природата.
За възкръсналите за нов живот села Жоро Хаджиев разказва в звуковия файл.
Съдбата на българското село е в нашите ръце и това е повече от ясно за всеки. И тъй като хората правят мястото, хората на село се нуждаят от нещо много просто, но изключително ценно – от грижа. В това е убедена Радиана Божикова – репортерът, в чието сърце българско село живее, заобиколено от любов. Когато човек отвори душата си за онлайн дневника ѝ и тръгне наоколо с нея, разбира, че Радиана се е посветила в това да разказва именно историите на хората, защото чрез тях можем да научим и за местата, които те обитават. Малки, китни, но пусти и трудно достъпни села, в които често има по двама жители. Има обаче и много традиции и култура, които трябва да бъдат запазени и предадени. Има разказ, който трябва да бъде чут, видян и най-вече усетен. Според Радиана Божикова дори и двама да са на село, те съхраняват историята и бита на мнозина и са част от България, част, към която трябва да се подхожда с уважение и отново – с грижа.
За промяната, която е важно да настъпи в обезлюдените български села, Радиана Божикова също разказа в звуковия файл.
И когато осъзнаеш, че всичко казано дотук е съществено, отговорно и е необходимо да се обговаря, ти идва „Да хванеш гората“. Така, както правят героите на Галя Щърбева. За тези вече около четири години, в които тя и екипът на телевизионното предаване обикалят селата и разказват историите на модерни хора, загърбили града и открили бъдещето си в селския живот, Галя е достигнала до няколко извода:
- ако в началото на село нова страница в своя живот са започвали предимно чужденци и възрастни хора, то с днешна дата вече са млади българи, които упражняват интензивни и сериозни професии;
- на село можеш да бъдеш все така дълбоко навлязъл в света на технологиите, но същевременно да водиш спокоен и здравословен живот;
- младите искат и имат нужда да работят с ръцете си, за да се върнат към началото и идеята на това сам да създаваш и градиш живота, който искаш да имаш.
А селото от своя страна има нужда точно от тях – от съвременните и активни хора, които не искат просто да консумират всичко онова, което то може да им даде, а да допринесат за социалния му живот.
В звуковия файл журналистката и продуцентка, автор на предаването „Да хванеш гората“, разказва повече за вдъхновяващите млади хора, преоткрили се на село.
Цветомир Нечев е дългогодишен актьор в Плевенския театър и е на върха на кариерата си, когато земеделието се промъква в живота му и се настанява трайно там. Той отглежда шипки, орехи, вишни, арония и може да се каже, че фермата му е разпръсната в различни краища на България. Център обаче остава родното плевенско село Садовец, където Цветомир..
Март месец е посветен на осведомеността за ендометриозата. От 17 до 31 март в СБАЛАГ "Майчин дом" ще се провеждат безплатни прегледи за жени със симптоми на ендометриоза – директорът на болницата проф. Иван Костов разказва повече за инициативата. Симптомите на заболяването са стерилитет и болка по време на менструация и полов акт...
Започна подробно обсъждане на визията за Националната детска болница и на функционалния доклад, който представя как ще изглежда бъдещето лечебно заведение. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването (МЗ). Първият вариант на т.нар. Функционална програма беше разгледан по време на онлайн среща, в която участваха заместник-министърът на..
Работещи в здравеопазването излизат на протестен палатков лагер пред Министерството на здравеопазването. Според информация на репортера Елена Бейкова исканията са за увеличение на заплатите на работещите в здравната система с 20%, вдигане на средствата за храна, по-голямо финансиране на спешната помощ и признаване на категориен труд на спешните..
Организации – членки на Коалиция "Детство 2025" проведоха задълбочено изследване, разкриващо кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Данните категорично показват, че в много от случаите подобна раздяла би могла да бъде предотвратена, а самият процес е изключително травматичен както за..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg