Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лонг ковид и постковид синдром – каква е разликата

Снимка: pixabay

“Забелязва се една тенденция към намаляване на броя на новооткритите и новорегистрирани случаи на Covid-19. Може да се каже, че вървим към пълно затихване на пандемичната обстановка.“ Това каза в предаването “Нашият ден“ на БНР д-р Трифон Вълков, специалист по инфекциозни болести и един от създателите на първоначалния протокол за лечение на Covid.

Постковид и лонг ковид

“За лонг ковид говорим, когато симптомите по време на една остра инфекция се задържат повече или около четири седмици след преболедуването на инфекцията. Те могат да са свързани със самия ход на инфекцията или да се появят в този 4-седмичен период, дори да е имало светъл период между острата инфекция или тяхната поява.

Говорим за оплаквания като: обща отпадналост, безапетитие, безсъние, нарушение в концентрацията и паметта. Ако обаче тези оплаквания продължат повече от 12 седмици, вече говорим за постковид синдром.“

Интерактивен справочник за лечение на Covid-19

“От тези колеги, с които съм разговарял за справочника, съм получил информация, че са останали доволни. От неговото издаване до момента има четири актуализации.

Справочникът представлява конгломерат от препоръки, взети от терапиите, терапевтичните справочници и линии на държави като Израел, Германия, САЩ и Англия.

От тогава досега непрекъснато се появяват нови медикаменти, като моноклоналните антитела, които също бяха допълнени в новите версии на справочника.

Най-важното при тези моноклонални антитела е моментът, в който те се прилагат. Ако приложим противовирусен препарат или моноклонални антитела в напреднал стадий на заболяването, ефектът от тях ще е нищожен и лекарят, който ги прилага, остава с впечатлението, че те не действат, което не е така.“

Всяка болница разработва собствен протокол за лечение на Covid-19

“И аз получих такава информация, но не съм съвсем сигурен. Ако бъде направено такова нещо, би било грешка. Няма как всяка болница да лекува по свой индивидуален начин едно и също заболяване. Единен протокол пази и лекарите, и създава усещане за сигурност на пациента.

Нямам представа на какъв принцип се създават протоколите в различните болници. Едно от изискванията при изработка на нашия беше да не се ръководим от собствения си опит, а от опита на най-добрите. Да вземем за примери терапевтични модели, които са доказани.

Препарати, които попадат в тези протоколите, могат да бъдат разделени в няколко групи: първата са противовирусни препарати, към тях спадат тези, които бяха одобрени още в самото начало, като Ремдесивир, сега сме в очакване на препарата “Паксловит“, който е първият одобрен антиковиден препарат. Виждаме биологичната терапия в лицето на моноклоналните антитела и стигаме до имуномодулиращата терапия в лицето на кортикостероидите.“

Индивидуален подход при лечението

“Истинско предизвикателство пред лекарите са пациентите с множество придружаващи заболявания. Когато създавахме този протокол, още тогава казахме, че той отразява основните терапевтични линии именно на такива болни. На болни, които не са с тежки придружаващи заболявания, масовият процент от случаите.

За проследяването на такива случаи към Министерството тогава беше създадена работна група, която имаше за цел да актуализира не само справочника, а и да създаде терапевтични модели при пациенти със съответните придружаващи заболявания и Covid инфекция. Тях ги има и са качени както на сайта на БЛС, така и на Министерството на здравеопазването.“

Чуйте разговора в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12