Софроний Врачански – колко знаем и колко не знаем за него

Вчерашният 11 март е сочен като датата, на която е роден Софроний Врачански. Знам ли за неговата личност “толкова, колкото ни се иска“?

Темата коментира в  “Нашият ден“ проф. Николай Аретов:

“При Софроний е много интересно, защото би трябвало много да знаем, тъй като той е автор на “Житие и страдание грешного Софрония“, а същевременно не знаем толкова, колкото ни се иска.

Житието ни представя един човек, който е жертва, преследван, един път дори бесен. Това е най-симпатичният епизод от Житието. Не успяват да го обесят, избягва и изпива две люти ракии, за да се свести.

Това е единият, другият Софроний е авторитетната фигура за съвременниците, които се обръщат към него. Това особено личи към края на живота му, той е като представител на българския народ в едни доста дълги преговори с Русия.

Разменят се писма, той дава предложения. Отново има не съвсем ясни дребни факти дали той в един момент се е върнал с руските войски по време на войната в Русе. Но това е един доста по-различен човек, отколкото е Поп Стойко в Житието.

За нас литераторите Софроний е книжовника, който е открояващата се фигура от епохата, не само с Житието, но и с останалите му книжовни трудове.“

Учен в България

“В края на 70-те години, началото на 80-те, науката, включително и хуманитаристиката, се радваха на някакъв обществен престиж, който сякаш спадна в световен мащаб по отношение на хуманитаристиката.

Създател на учебно съдържание

“Създаването на учебниците следва много строги изисквания на Министерството и те не могат да се отклоняват от тях. Второ, във всичките, поне известните ми учебници, винаги има учител.

Едно от основните обвинения е, че хората от академиите пишат много сложно и тежко, а пък учителите искат по-разбираем език.

Скромният ми опит казва обратното, че някои от учителите искат да говорят на научен език, от тях или по-скоро от Министерството идва залагането на твърде много понятия.

Това, което трябва да се промени е цялостното отношение на обществото към учителите и обучението. Струва ми се, че образованието не е ценно за много хора и те са го предали на следващите поколения.“

Война и пандемия

“Всички забелязваме, че войната измести пандемията. Политиката присъства винаги, но един от най-неприятните моменти е, когато присъства подмолно.

Лошото е, че дори при войната, при която би трябвало да имаме ясно отношение – това е агресия,  умират хора, но и там отново има две гледни точки.

Страхувам се, че гледната точка, която се опитва да оправдае войната и да и измисли дълбоки причини, далеч не е слаба. Това е плашещото в българския контекст.“