Фондация „Малките стъпки“ е място за хора и институции, които искат да направят света около тях по-добър.
За дейността на фондацията разказва в “Нашият ден“ политологът Люба Батембергска:
“Малките стъпки“ са 3-годишни, може би в този период сме работили с около 400 деца, основно доброволно в училище. Ние работим с тях по един срок, според това как в училището предлагат да се организира образователната програма. Обикновено работим в “Час на класа“.“
Гражданско образование и детско участие
“Нуждата от гражданско образование е безспорна, участието на децата среща известен скептицизъм. За нас двете роли вървят заедно. Под детско участие разбираме правото на децата да могат да кажат своето мнение по въпроси, които пряко ги засягат, и да дадат своите идеи и предложения за това как може да стане по-добра средата около тях. Това обикновено е училището и мястото, в което живеят.
Те вървят заедно, защото не можеш да участваш, без да знаеш как работят институциите и как се взимат решенията в тях. Един от уроците, които се опитваме да преподадем на децата, е, че всяка промяна изисква лично усилие и време. Това се отнася за всички части от нашия живот. В нито една сфера нищо не става от днес за утре, всичко изисква постоянство, усилия и умения как да се случи.“
Проучване на “Галъп интернешънъл“ от 2019 г. показва, че само 2% от младежите се чувстват достатъчно представени. Това в голяма степен се отнася и за възрастните.
"Това е част от причините младите хора, включително децата, да не виждат голям смисъл в това да участват и да се занимават с институции.
Реално много малка част от децата имат възможност да кажат мнението си, защото у нас детското участие се мисли основно през ученически съвети, младежки парламенти, някой път се правят срещи с деца, за да могат възрастните да чуят тяхната гледна точка. Практически така се стига само до малка група активни деца и не се дава възможност на голямата част от децата да бъдат чути.
Нашият подход се различава по това, че работим в училището, където са децата. Работим с цели класове, не с отделни деца. Опитваме се да ги провокираме през игри и казуси. Когато тръгваме от нуждите и желанията на децата, те са мотивирани.
Даваме възможност всяка дете да изкаже мнението си и се опитваме да ги запалим. Дали ще искат фитнес уреди или площадки за спорт, или пребоядисване на класната стая. И в двата случая тренираме уменията им да разработват свои инициативи. Срещаме ги с експерти, когато темата е сложна."
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ и Радослава Кашъмова, преподавател по философия:
“Дългият ми опит в училище ме доведе до мисленето, че нашето образование е изключително теоретично и това се показва във всички изследвания, които се правят в българското училище. Вижда се, че нашите ученици знаят доста теория, която не умеят да прилагат. Искаше ми се да се занимавам с нещо, което слага мост между теорията и практиката.
Идеята за “Малките стъпки“ изключително много ми хареса и реших, че това е нещото, което и аз искам.
Възрастните не обичат много да се вслушват в исканията на децата, защото първоначално ги смятат за не особено сериозни, но когато децата успеят да ги аргументират, тогава им се обръща внимание. Важно е подрастващите да са част от общност с добри цели.“
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg