В средата на миналата седмица за пореден път българската общественост отбеляза 10 март. За тези, които вече забравиха какъв е този ден, ще припомня. Това е денят, в който се отбелязва спасяването на българските евреи от Холокоста и се отдава почит към паметта на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, загинали в лагерите на смъртта. Това – в нашия си, български календар. В международния този ден се отбелязва като Ден на съня. Знаем колко е важен сънят за нашия живот, стига да става дума за съня на тялото, а не за съня на душите и сърцата ни. А времето е такова, че не позволява душите ни да са спокойни, а сърцата ни заспали. На тържеството, с което българската общественост отбеляза спасяването на българските евреи от Холокоста и почете паметта на дадените от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, бяха дошли много хора с будни сърца и души. Сред тях имаше и от недадените и оцелели от Холокоста наши съграждани. Някои от тях споделиха спомените си и потърсиха общото между онова време и днешното. Разговорите ни бяха навън, под звуците на човешката реч и тържествената музика затова записите са ошумени, но пък ясно се чува, а и разбира, посланието в разказите на тези хора.
„Изживял съм цялото време на терзания и измъчвания на еврейската общност тогава – разказва проф. Рахамин Шекерджийски. Това, което сега наблюдавам с украинската криза, ми напомня за онези неща… Видях най-страшното – онези хора, които в конски вагони пристигнаха в Дупница и от там в лагерите на смъртта. На 10 март ние знаехме къде ще заминем. Това беше най-страшната нощ, която съм преживял през целия си живот. Ние бяхме готови. Спомням си, че стоях прав с една раничка и чаках всеки момент да се качим на влаковете и да заминем.“
Целия разказ на проф. Рахамин Шекерджийски чуйте в звуковия файл.
„За мене този ден наистина е Ден на спасението – Пурим за българските евреи“ – казва Бека Лазарова. И продължава: „Усещам разделение в обществото и ми се струва, че да може България да се почувства горда и свободна, народът трябва да се обедини. Не мога да разбера как има хора при вида на жени и деца, напуснали домовете си, могат да бъдат равнодушни. Българинът трябва да се събуди от равнодушието, апатията, личния егоизъм „на мен да ми е добре“. Цялото интервю с г-жа Лазарова чуйте в звуковия файл.
„Живяла съм при трима диктатори“, разказва 88-годишната Лиляна Ковачева. „Като почнем Хитлер, Сталин, а сега и нов диктатор идва. С тъга ще си отида от този свят. Виждам отново разделение. Всеки ден се моля.“
Какви са тревогите и за какво са молитвите на г-жа Ковачева чуйте в звуковия файл.
Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му показва величествена църква – куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не..
Във второто издание на Пътуващия фестивал на науката домакини са Кърджали, Смолян, Враца и Габрово. За акцентите в програмата и за есенните научни маршрути в София разказва в "Нашият ден" Любов Костова от фондация "Красива наука". "Учените трябва да бъдат на сцените, да бъдат главните герои на нашите решения за ролеви модели" , заявява..
"Винаги е интересно, когато можеш да решиш една задача. Мога да кажа, че структурираната и логическата мисъл носят удоволствие и когато видиш решението на един проблем, това е моментът, когато си казваш: "А, да, много е хубаво, защото в света има подредба и всичко може да бъде обяснено." Това са думи на едно младо момче – Веселин Маркович,..
Мине-не мине малко време и любимата познайница на "Покана за пътуване" – Алис Димишева, вземе че отиде на поредно пътешествие и по традиция идва да се отчете Какво беше този път? Първият в живота ѝ Средиземноморски круиз. Повелителка на спечелените състезания по дебати, третокурсничката по българска филология засега е обиколила с огромен кораб..
Дървото не е просто материал. То е носител на история и традиции. В Троянско се обособяват множество занаяти, свързани с неговата обработка, което го определя като другия як клон след грънчарството в този регион. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще С помощта на уредничката в..
Първият в историята концерт на туарегска банда в България беше именно на Tamikrest. Не толкова отдавна. През 2022. Оттогава концертната серия "Аларма..
Когато спонтанно решихме да поканим изумителния артист Лионел Коп и неговата партньорка и монтажист Алис Лари в България, нямахме представа какво да..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" по БНР темата за мястото на родителите и децата в процеса на вземане на важни решения за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg