Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Русия няма нужда да влиза в България, ние ще се „пометем“ помежду си

Анкета и коментар на Николета Атанасова

Снимка: Ани Петрова

Как българските медии отразиха шествието в подкрепа за Украйна, защо гражданите отидоха на шествието и какво може да направи премиерът Кирил Петков с опозицията в собствената му коалиция? Мнения от анкетата, която направи Николета Атанасова за „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“:

Защо сте тук

„Защото на тези хора, които са тук сега под флага си, можем да им дадем поне съпричастност. То е ясно, че самолети няма да им дадем, ракети няма да им дадем, видимо въобще не е ясно какво ще им дадем, но поне съпричастност можем. Съпричастността не закъсня много, защото в началото никой не очакваше, че войната ще продължи толкова дълго, но направихме месец, да, всъщност те направиха месец, ние нищо не сме направили.  И това, че сме излезли на площада, не е някакво геройство. Геройство е тяхното, че вече месец устояват на това, което име се случва. Нашето не е много сложно – просто трябва да се появим тук и да заявим позиция."

Какво може да направи Кирил Петков

„Има един чудесен филм „Дванадесет разгневени мъже", в който само един от тях беше на различно мнение, но успя да обърне тезите на останалите. Това трябва да направи и Кирил Петков – да седне и да говори, докато не убеди коалиционните си партньори, че е редно да помогнем на Украйна. Защото не можем да стоим още дълго на полушпагат. Шпагатът трябва да завие наляво или надясно. Дано не е наляво – това място не е за завиване натам. Не бих искал да бъда на негово място. За съжаление нямаше избор да стане коалиционен партньор с БСП, които никога не са крили и не е било тайна за никого, че при тях има сериозни проруски влияния. Но България трябва вече ясно да застане с партньорите си от Европа и НАТО. Колкото до предложението на БСП, ако има изслушването в НС на президента Зеленски, да има такова и на президента Путин – това е шокиращо и абсолютно неприемливо. Това е криворазбран плурализъм, но България страда от идеята за прекалено много мнения по всички въпроси. Това разцепва тотално обществото ни. Вчера с приятели обсъждахме тази ситуация. Това, което ме притеснява най-много е мисълта, ако Путин реши да „освободи“ България, както на 9 септември 1944, колко много негови поддръжници ще изпълзят отвсякъде, че Русия няма да има нужда да влиза в България, защото ние ще се пометем помежду си.“ 

Една проверка

Като говорим за люшкащата се позиция у нас, събрана в анкетата, няма как да не погледнем и към медиите, които в голяма степен носят вина за тази противоречива позиция на България и обществото ѝ по отношение на нападението на Русия над Украйна и смъртта, която се сее там.

Илюстрацията е в проверката, как се отразяват от нашите телевизии с национално покритие различните протести.

При отразяването на митинга на партия „Възраждане“ по повод визитата на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин в България и събралите се там стотина човека срещу тази визита, продължителността на репортажа на БНТ беше 1 минута и 15 секунди, поставен сред първите новини в централната им емисия. В репортажа имаше интервю с лидера на „Възраждане“, който безкритично изразяваше мнението си. Нито един въпрос на репортера, който да изкаже друга теза. Костадин Костадинов беше изслушан – както от репортера, така и от всички зрители.

Шествието, на което снощи имаше над 10 хиляди души, беше позиционирано на края на централната емисия на БНТ с продължителност на репортажа 2 минути и 50 секунди.

Като според БНТ: „Шествието е в подкрепа на Евроатлантическата ориентация на България“. Това е невярна информация. Мотото на шествието беше „България подкрепя Украйна“. Репортерката също така не знаеше докога ще продължи шествието, а това беше обявено предварително. „Не знаем докога ще е блокиран Орлов мост“ – каза тя.

Тази конотация, не стои добре в този контекст. Знаем колко и кои хора бяха против блокирането на Орлов мост по време на протестите през 2020-а срещу тогавашния премиер Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. За кого е тази скрита препратка под „крилете“ на Орлов мост? 

На шествието снощи имаше много политици от повечето партии в настоящето управление, дори министри. Въпросът е дали някой от тези политици би внесъл в НС за гласуване искането за помощ, от Украйна? Или от шествието снощи ще останат като романтичен спомен само хилядите снимки в социалните мрежи с развети синьо-жълти знамена, десетките окуражаващи коментари под тях и стотиците лайкове. Хубаво е да се знае от политиците, а и от медиите, че когато хората отидат на такива събития, за да заявят себе си и исканията си, са много искрени, развълнувани и вярват, че ги виждат и чуват, и че това, което те казват по площадите, ще бъде пренесено от политиците, които са сред тях на тези площади и в решенията на властта.

Да видим политиците пак ли ще ни разочароват, така както вече го направиха телевизиите. Защото в тази конкретна ситуация срамът от поведението на нашите политици и медии, заради тяхното колебание и зависимости, ще остане и за децата ни, а може и за внуците ни – дори. 

Снимки – Ани Петрова, БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Световният ден на радиото ще бъде посветен на климатичните промени

По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора.   Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..

публикувано на 11.02.25 в 13:58

Традиционната кухня – част от безсмъртната фолклорна система

Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..

публикувано на 11.02.25 в 10:05

Мрежата за женско предприемачество връчва своите годишни награди

Утре (12 февруари) Мрежата за женско предприемачество "Бизнес на високи токчета" ще връчи своите годишни награди . Почетният председател на най-голямата женска мрежа за бизнес в България Биляна Тончева е гостува в "Нашият ден", за да говори за мястото на жените в бизнеса и предстоящото награждаване. "Не сме феминистки, вървим с..

публикувано на 11.02.25 в 09:25

Конкурсът "Боклучко и магията на рециклирането" – екоавантюра за децата в Стара Загора

В какво могат да се превърнат ненужните отпадъци според децата – разговор в "Нашият ден" с директора на Девето ОУ "Веселин Ханчев" – Стара Загора Мария Горчева . Училището организира конкурса "Боклучко и магията на рециклирането" за деца от детските градини в града . По думите на Горчева целта е малките ученици да бъдат подготвени на тема..

публикувано на 11.02.25 в 09:05

Интелектът – бихме ли го преотстъпили на машината?

Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии?  По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..

публикувано на 10.02.25 в 18:05