Културно-историческото наследство на Варна – проектите в развитие.
В "Артефир" гостуват арх. Явор Панев, председател на сдружение „Таляна“, и варненският графичен дизайнер и художник Димитър Трайчев, който открива нова самостоятелна изложба „Плакат. Графичен дизайн“ в галерия „Академия“ при Националната художествена академия.
Арх. Явор Панев разказва повече за алтернативното младежко пространство за култура "РеБонкърс", където до 7 април може да бъде видяна "Отвъд хоризонта изгрява слънцето... Антивоенна изложба". Изложбата включва творби на 18 автори от съвременната варненска сцена, които в общ глас и чрез изкуството ще изразят своя протест срещу войната в Украйна.
Каква е позицията на артистите относно войната в Украйна? Какво е значението на творческия глас по време на конфликт? Такива въпроси задава на публиката антивоенната изложба в новото културното пространството "РеБонкърс". Представените 16 автори от съвременната варненска сцена в многогласен хор изразяват своят протест и позиция спрямо случващото се на отсрещния бряг на морето. "Отвъд хоризонта изгрява слънцето, но в последните седмици всички гледаме на там с тревога. Докато всеки преживява войната по своему, както е и видно от различните медии в изложбата, всички сме обединени против насилието и страданието. Като членове на “привилегирована генерация”, отраснала без помен от война и без страх от ядрени ракети, събитията в Украйна разклащат самите основни на чувството ни за сигурност. Като артисти, ние сме безсилни срещу куршумите, но присъствени и въздействащи в културното пространство. Чувстваме се длъжни в контекста на военни действия да изпълваме етера с послание за мир. И така, това не е изложба за войната, а против нея."
Варненският художник-плакатист Димитър Трайчев откри своя голяма ретроспективна изложба в галерия „Академика” на Националната художествената академия. Димитър Трайчев има стотици театрални и фестивални плакати, запазени знаци, оформени книги, илюстрации и други „стоки“. Той е от поколението художници – свързващо звено между генерациите, умее да създава ярки визуални и вербални форуми за споделяне на опит и общуване. В това си амплоа ясно разкрива своето великодушие и щедрост към по-младите колеги, които припознават в него свой вдъхновител, пример и най-вече скъп приятел.
Ето какво пише за Димитър Трайчев д-р Ненко Атанасов, куратор на изложбата: "Има автори, които са известни само със силата и въздействието на своите творби, а други фокусират вниманието върху себе си с персонална обаятелна харизма. Димитър Трайчев съчетава и двата типа. Неговата индивидуална жизненост прелива в енергичното му творчество и обратното. Ранната еманципация и възможността да излезе „зад граница“ (дори и на изток), шеметната провокация от световните колоси в плаката, джаза и изкуството като цяло са в основата на уникалното Трайчево ДНК. Разбира се, за него допринася и здравото бачкане в специфичните условия на занаята. С реализираните стотици (от вид) театрални и фестивални плакати, запазени знаци, оформени книги, илюстрации и други „стоки“ Трайчев се извисява като варненски фар – осветяващ вярната посока и смисъла на професията. От пръв поглед работите му заливат и изпепеляват като вулкан, изригващ активно от края на 70-те години на миналия век до днес."
Изложбата може да бъде видяна до 10 април 2022, галерия „Академия“ при НХА – София, ул. „Шипка“ 1
Димитър Трайчев е роден на 12.03.1952 г. в Шумен • 1971 – завършва Художествената гимназия, София • 1976 – завършва „Пространствен дизайн“, Висше московско художествено-промишлено училище (бивше Строгановско) • 1991 – 2019 – арт директор, Сталкер – график дизайн студио • 1994 – основател на бюлетина за служебно ползване „А3“ • 2002 – 2016 – основател и куратор на проекти „Неохраняема зона“ и „Трапезария за обмен на знания“.
Автор на графични концепции за международни фестивали: „Варненско лято“ – музикален, джаз, театрален, фолклорен; Международен майски хоров конкурс „Проф. Г. Димитров“; Европейски музикален фестивал; „Мартенски музикални дни“; Конкурс „Панчо Владигеров“; Фестивал „Пиеро“ – куклен театър за възрастни. Активен участник в множество инициативи, свързани с визуалните и музикални изкуства. Автор на сборника „А3 и другите“, на графични концепции, плакати, оформление на книги, илюстрации, логотипи, TV дизайн, интериори и сценични пространства.
Персонални проекти: 2021 – Monocle Wet Edition • 2020 – „А3 и другите“; „Монокъл“ • 2017 – „DИГИТАЛНА СТРАНDЖА, но не съвсем“ • 2016 – „Digital передвижник 2“ • 2012 – „Digital передвижник“; Titanic Band 100 • 2009 – „Дишай“ • 2008 – „Пребродено“ • 2006 – The New Saints • 2005 – 2014 – My Jazz Icons • 2000 – 2002 – „Фестивален плакат от Варна“ • 1997 – King Size • 1996 – „Употребени лица“ • 1993 – „Охлюв“ • 1991 – „Катаб“ • 1990 – „Цели и средства“ • 1987 – „Без свидетели“.
Участия в групови проекти: 2020 – „Изкуство зад маска“ • 2019 – „Нова българска типография II“; Биенале на хумора и сатирата – Габрово • 2017 – Persons, Heroes, Inspirators за Plakat Kombinat • 2015 – „Обичам този филм“, Plakat Kombinat; Print.BG • 2014 – Golden Bee – Moscow; Nisville Jazz festival; One Design Week • 2013 – Sofia Design Week; „Нова българска типография“ • 1996 – 2019 – Триенале на сценичния плакат • 2011 – Cоntempo Art Weekend • 2000 – 2014 – Биенале „Август в изкуството“ • 2010 – Cоntempo Lab • 2009 – Награди за съвременно българско изкуство на М-Тел • 2008 – Фестивал „Аполония“; Jazz Icons, СГХГ • 2007 – „Нов Ангеларий“, Москва • 2006 – „Важно съобщение“, СГХГ • 2004 – Multiplication, СГХГ; Jazz Gallery – Будапеща • 2003 – „10 години списание Art in Bulgaria“, СГХГ • 2001 – Solitary Pursuits, The Elisabeth Foundation for the Arts – NYC.
Кураторски проекти: MECO+; „Дракони до дупка“; „Станчеви – заедно за първи път“; „Денят на петела“; „Претоплена супа“; Blueprints; Hände Hoch; Jazzsketch; „Очевидци“.
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...
В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира. Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg