Какви са превенциите и мерките за употребата на тютюневи изделия сред младежи? Тревожна ли е статистиката в България?
Темата коментира д-р Таня Андреева, педиатър, съветник в Министерство на здравеопазването:
“Проблемът с тютюнопушенето сред децата и младежите продължава да бъде изключително сериозен. Те започват да пушат по примера на родителите си или защото искат да са модерни.
Според проучванията, когато се започне преди 19-годишна възраст, вероятността за трайно тютюнопушене през целия живот е много по-голяма.
Данните за България са изключително тревожни, тук децата пушат повече в сравнение с европейските си връстници.
Поне веднъж в живота си децата в Европа са опитвали цигари едва 41%, докато у нас това са 50% от учениците до 16-годишна възраст.
В Европа едва 10% от учениците употребяват ежедневно цигари, у нас този процент е 22 – два пъти по-висок.
Алтернативните варианти на пушене – наргилета, електронни цигари – навлизат все повече, но те съвсем не са безвредни.
Електронни цигари през последните 30 дни у нас са употребявали 14% от децата. Те крият своите рискове и най-големият риск е от привикване, защото те също съдържат никотин и други вредни за здравето съставки.“

Мерките
“Работещи са комплексни мерки, които могат да доведат до трайно формиране на нагласи в обществото. Така че наистина хората да са убедени във вредата от тютюнопушенето и да намалят неговата употреба.
За съжаление продължават да се продават тютюневи изделия на непълнолетни. Въпреки забраната за тютюнопушене на обществени места, това невинаги се спазва.
Акцизът на тютюневите изделия не е увеличаван от 2018 г. и все още нямаме пълна забрана за реклама по телевизия, билбордове и т.н. За това са нужни интегрирани мерки за постигане на един устойчив резултат и в Министерство на здравеопазването се обмисля създаване на междуведомствен орган, който да контролира, прилагането на Рамковата конвенция за контрол над тютюна на СЗО, която ние още 2005 г. сме ратифицирали. Готова съм да работя за всякакви политики, свързани с превенцията.“
Последствията
“Малките деца са пасивни пушачи, България е на първо място според Евростат по ниво на тютюнопушене, нашите деца са най-силно засегнатите деца в ЕС от пасивното тютюнопушене.
Много тежко се засягат различни системи в детския организъм, защото той расте и се развива, той е незрял, а децата на пушачите са два пъти по-рискови от инфекция на дихателните пътища, те боледуват почти три пъти по-често.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
“Обезпокоен съм от лошите тенденции по отношение на здравните рискове на българските деца. По последни изследвания на СЗО излиза, че те живеят най-нездравословно в цяла Европа“ – казва в “Нашият ден“ доц. Михаил Околийски:
“Магическото хапче е въвеждането на здравното образование в училищата по системен начин. Само така, съобразено с възрастта на децата, те могат да чуят още от детската градина и от първи клас защо пушенето и пиенето е вредно и защо трябва да се грижим за човешките отношения и психичното здраве, така че да сме спокойни и добри едни с други. Как да създаваме пълноценни връзки, партньорски и приятелски.
Тези неща отдавна са измислени, разработени и въведени във всички страни в Европа, само в България не са.
Сега има надежда – успяхме да убедим ръководството на МЗ, че в Плана за възстановяване и устойчивост на правителството трябва да се включи реформа №6, чиято същност е здравно образование за всички ученици.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Само преди дни е представен докладът “Токсична зависимост“, създаден с помощта на Международния съюз за борба с туберкулозата.
За него разказва в “Нашият ден“ д-р Гергана Гешанова, председател на коалицията за “Живот без тютюнев дим“ и съавтор на доклада:
“Целта на изследването беше да открием доколко спонсорството на тютюневи изделия, може да влияе върху държавните политики в защита на нейното население. Стигнахме до извода, че тютюневата индустрия действа по един и същ начин във всички страни по света. Често пъти тя не застава открито с някакви противопоставяния на държавните политики, а си търси посредници. Например, учебни заведения и мозъчни тръстове, които правят някакви проекти и тя ги финансира.
Резултатът е, че всички материали, които се появяват от тези проекти, носят големи лога и благодарности на тютюневата индустрия.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Пожарите в Сакар през това лято разтревожиха всички нас, ала тревогата на стопаните, които виждат с очите си как фермата им бива опустошена от огъня, питайки се какво оттук насетне, може да бъде видяна и усетена най-силно и непосредствено на мястото на събитието, дни след като бяха изгасени пожарищата около селата Радовец, Филипово и Студена...
В рубриката "Разговорът" гост на "Нашият ден" беше режисьорът Ивайло Пенчев, който представи най-новия си филм "Рожден ден" . Той разкри какво стои зад комедийния му подход и защо вярва, че хуморът е най-силният мост между твореца и публиката. Пенчев сподели, че винаги е искал публиката да се забавлява , когато отиде на кино. Според него киното..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван от поколение на поколение през вековете главно в устната си форма. По време на първия ромски конгрес през 1971 година ромският език е официално признат в Европа, което довежда до включването му в..
За 18-а поредна година Българският хелзинкски комитет събира предложения за годишните правозащитни награди "Човек на годината". Всеки може да изпраща предложенията си за граждани, активисти, каузи и организации, чиято работа през изминалата година е допринесла за утвърждаването на човешките права и върховенството на правото, за защитата на животните..
Темата за ролята на жените в иновациите и предприемачеството беше във фокуса на кръглата маса, организирана от Сдружение "Дамски форум". Събитието се проведе на 30 октомври и събра изявени специалисти, учени и предприемачи, за да обсъдят мястото на жените в бизнеса, науката, икономиката и социалните процеси. Една от участничките в дискусията беше д-р..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
За Петя Денева “Лабиринт” е не само галерия. И тя не за първи път гостува там. Ценителите я помнят от съвместния им проект с Теодора Дончева “Гора и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg