Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Спим, за да помним, спим, за да забравим

Снимка: Rawpixel

Векове наред поети, философи, проповедници, шефове на компании и обикновени началници са умували над необходимостта от сън. До съвсем неотдавна изследователите се шегуваха, че функцията на съня е да ни отърве от сънливостта.

„По време на сън време на сън мозъкът съставя минибюджета на организма, преценява какви нутриенти трябва да се усвоят и какви токсини да се изведат от тялото“, казва Иван Греченлиев, един от гостите на събитието „Могъщият мозък“ (The Mighty Brain) на Рацио, което ще се състои на 31 март в клуб The Steps.

Сънят е свързан с паметта и всъщност противно на популярната фраза „от сън спомени няма“, се оказва, че сънят  играе ключова роля в консолидирането на спомените. По време на сън болезнените спомени се смекчават, вероятно затова се казва, че сънят лекува, при това не само, когато сме болни или неразположени.

Сънят подпомага уменията ни да учим, да помним, да се владеем и да взимаме логични решения. Той възстановява имунната ни система, настройва метаболизма и регулира апетита ни. Сънуването смекчава болезнените спомени и създава пространство, в което мозъкът смесва стари и нови знания, пробуждайки креативността ни. Неслучайно има толкова анекдоти за творци и учени, достигнали до големите си идеи на сън.

Недостигът на сън няма директна причинно-следствена връзка с болестите, затова пък има един куп индиректни връзки и е свързан комплексно със здравето и доброто ни функциониране.

Както е казал поетът: „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!“

Едва ли е голяма новина това, че качественият сън е от ключово значение, но от разговора с Иван Греченлиев ще научите интересни факти за природата на съня и заспиването при децата и възрастните.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54