Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спим, за да помним, спим, за да забравим

Снимка: Rawpixel

Векове наред поети, философи, проповедници, шефове на компании и обикновени началници са умували над необходимостта от сън. До съвсем неотдавна изследователите се шегуваха, че функцията на съня е да ни отърве от сънливостта.

„По време на сън време на сън мозъкът съставя минибюджета на организма, преценява какви нутриенти трябва да се усвоят и какви токсини да се изведат от тялото“, казва Иван Греченлиев, един от гостите на събитието „Могъщият мозък“ (The Mighty Brain) на Рацио, което ще се състои на 31 март в клуб The Steps.

Сънят е свързан с паметта и всъщност противно на популярната фраза „от сън спомени няма“, се оказва, че сънят  играе ключова роля в консолидирането на спомените. По време на сън болезнените спомени се смекчават, вероятно затова се казва, че сънят лекува, при това не само, когато сме болни или неразположени.

Сънят подпомага уменията ни да учим, да помним, да се владеем и да взимаме логични решения. Той възстановява имунната ни система, настройва метаболизма и регулира апетита ни. Сънуването смекчава болезнените спомени и създава пространство, в което мозъкът смесва стари и нови знания, пробуждайки креативността ни. Неслучайно има толкова анекдоти за творци и учени, достигнали до големите си идеи на сън.

Недостигът на сън няма директна причинно-следствена връзка с болестите, затова пък има един куп индиректни връзки и е свързан комплексно със здравето и доброто ни функциониране.

Както е казал поетът: „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!“

Едва ли е голяма новина това, че качественият сън е от ключово значение, но от разговора с Иван Греченлиев ще научите интересни факти за природата на съня и заспиването при децата и възрастните.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10