Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спим, за да помним, спим, за да забравим

Снимка: Rawpixel

Векове наред поети, философи, проповедници, шефове на компании и обикновени началници са умували над необходимостта от сън. До съвсем неотдавна изследователите се шегуваха, че функцията на съня е да ни отърве от сънливостта.

„По време на сън време на сън мозъкът съставя минибюджета на организма, преценява какви нутриенти трябва да се усвоят и какви токсини да се изведат от тялото“, казва Иван Греченлиев, един от гостите на събитието „Могъщият мозък“ (The Mighty Brain) на Рацио, което ще се състои на 31 март в клуб The Steps.

Сънят е свързан с паметта и всъщност противно на популярната фраза „от сън спомени няма“, се оказва, че сънят  играе ключова роля в консолидирането на спомените. По време на сън болезнените спомени се смекчават, вероятно затова се казва, че сънят лекува, при това не само, когато сме болни или неразположени.

Сънят подпомага уменията ни да учим, да помним, да се владеем и да взимаме логични решения. Той възстановява имунната ни система, настройва метаболизма и регулира апетита ни. Сънуването смекчава болезнените спомени и създава пространство, в което мозъкът смесва стари и нови знания, пробуждайки креативността ни. Неслучайно има толкова анекдоти за творци и учени, достигнали до големите си идеи на сън.

Недостигът на сън няма директна причинно-следствена връзка с болестите, затова пък има един куп индиректни връзки и е свързан комплексно със здравето и доброто ни функциониране.

Както е казал поетът: „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!“

Едва ли е голяма новина това, че качественият сън е от ключово значение, но от разговора с Иван Греченлиев ще научите интересни факти за природата на съня и заспиването при децата и възрастните.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за..

публикувано на 19.05.25 в 15:10
д-р Антонина Кардашева

Емоционалната интелигентност се унаследява и трябва да се изучава

Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация,..

публикувано на 19.05.25 в 10:10

Проф. Кристалина Стойкова: Процесите на планетата Земя са циклични

С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива система и ако погледнете в сайтовете на големите сеизмологични агенции, ще намерите доказателство за..

публикувано на 18.05.25 в 10:00

Йорданка Благоева на 78 изкачи Рейнбоу маунтийн в Перу

Неотдавна легендарната ни световна рекордьорка и олимпийска медалистка в скока на височина Йорданка Благоева се завърна от Перу, след като непрекъснато пускаше снимки и разкази в социалните мрежи от дългото си и увлекателно пътуване. Тя толкова много е бродила по света, че беше неизбежно да я попитам Перу коя посетена поред държава поред ѝ е. Оказаха..

публикувано на 17.05.25 в 16:45
Цвета Брестничка

Какво училище искаме за децата си

Насред силния шум от политически разпри темата за образованието също кънти в общественото пространство с канонада от следващи едно след друго предложения на МОН, които не изглежда да са подплатени с научни доводи, изследвания, дългосрочно планиране и обществено обсъждане, затова пък предизвикват разногласия, подозрения и тревога у хората, пряко..

публикувано на 17.05.25 в 12:25