Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спим, за да помним, спим, за да забравим

Снимка: Rawpixel

Векове наред поети, философи, проповедници, шефове на компании и обикновени началници са умували над необходимостта от сън. До съвсем неотдавна изследователите се шегуваха, че функцията на съня е да ни отърве от сънливостта.

„По време на сън време на сън мозъкът съставя минибюджета на организма, преценява какви нутриенти трябва да се усвоят и какви токсини да се изведат от тялото“, казва Иван Греченлиев, един от гостите на събитието „Могъщият мозък“ (The Mighty Brain) на Рацио, което ще се състои на 31 март в клуб The Steps.

Сънят е свързан с паметта и всъщност противно на популярната фраза „от сън спомени няма“, се оказва, че сънят  играе ключова роля в консолидирането на спомените. По време на сън болезнените спомени се смекчават, вероятно затова се казва, че сънят лекува, при това не само, когато сме болни или неразположени.

Сънят подпомага уменията ни да учим, да помним, да се владеем и да взимаме логични решения. Той възстановява имунната ни система, настройва метаболизма и регулира апетита ни. Сънуването смекчава болезнените спомени и създава пространство, в което мозъкът смесва стари и нови знания, пробуждайки креативността ни. Неслучайно има толкова анекдоти за творци и учени, достигнали до големите си идеи на сън.

Недостигът на сън няма директна причинно-следствена връзка с болестите, затова пък има един куп индиректни връзки и е свързан комплексно със здравето и доброто ни функциониране.

Както е казал поетът: „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот!“

Едва ли е голяма новина това, че качественият сън е от ключово значение, но от разговора с Иван Греченлиев ще научите интересни факти за природата на съня и заспиването при децата и възрастните.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10