Войната, бежанците и помощта

Сещате ли се за коя война става дума когато прочете заглавието? За тази в Украйна, Сирия или Афганистан? За която и да си помислили, все ще си прави. Те всички си приличат. Приличат си по разрушените градове, домове и животи. И по това, че ги наричат места, генерираща бежански потоци.

От началото на войната в Украйна мина повече от месец. И въпреки всички усилия и мерки, не ѝ се вижда краят. Хиляди украинци всеки ден напускат разрушените си домове и поемат към Европа. Малка част от пристигащите в България решават да останат тук. Избират различни градове – заради познати или защото това са им предложили като възможност. Един от градовете, които вече са приели стотици от тях, е Стара Загора. Как и с какво общината им помага – чуйте разговора с Иванка Сотирова, зам. кмет „Хуманитарни дейности“.

Най-активната неправителствена организация в Стара Загора, която, освен че пряко помага на бежанците, но и координира дейността между всички НПО-та на територията на областта, е Обществен дарителски фонд - Стара Загора. За работата му в помощ на украинските бежанци разказва неговият координатор за областта Катя Дянкова

„Историята е най-добрия учител, който има най-лошите ученици“ беше казала навремето Индира Ганди. Но когато четем историята, тя сякаш разказва неща, които пряко не ни засягат. Друго е когато чуеш личната история, (а защо да не кажа и личната трагедия), на едно семейство. В следващия трак ще чуете разказа за ходенето по мъките на едно украинско семейство. Срещам се с майката и сина ѝ в едно от прекрасните и приказни места на Стара Загора – Къщата на архитекта. Оля е висока, слаба и русокоса млада жена, която излъчва нежно изящество и аристократизъм. Синът е будно, приказливо и любопитно дете, което за съжаление вече знае какво е война и колко важно е около теб всичко да е спокойно, да живееш в мир. „Думата бъдеще отсъства от живота ми – казва Олга. Сутрин първо влизам в месинджъра да чуя живи ли са майка ми, мъжът ми; как са…“

Целият разказ чуйте в звуковия файл

В офиса на Българския дарителски форум срещаме и друга млада жена – бесарабска българка, която е пристигнала в Стара Загора в първите дни на войната. Представи се като Кристина. „Преди войната ходех на йога, на разходки, на театър… А сега е различно. Продължавам да работя онлайн, но търсим работа на майка ми, защото не искаме да живеем от помощи, искаме сами да се грижим за себе си.“