Обикновено, когато говорим за България като космическа държава, се сещаме за полета на Георги Иванов, с който България се нарежда сред първите шест космически държави; за Александър Александров, който лети през 1988 г., и вероятно за прочутата българска космическа храна.
От малко повече от половин век обаче, се развива българската космическа наука, а тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ) отбелязва своята петдесета годишнина.
Мисията на института е провеждането на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и развитието на аерокосмическите технологии.
Започнал от група ентусиасти като лаборатория по физика на космоса, днес институтът се занимава с широк спектър дейности: от слънчево-земна и космическа физика и астрофизика през дистанционно изследване на Земята и планетите до разработката на иновативна аерокосмическа техника и технологии, всичко това в партньорство с водещи институти по цял свят.
Науката е отборен спорт и няма откритие или иновация – дело само на един човек, казва проф. д-р Димитър Теодосиев от научния съвет на института.
Чуйте какво още каза той, както и зам. председателят и отговарящ връзките с обществеността на ИКИТ Валери Васев.
Във връзка с научната програма на втория ни космонавт, Александър Александров, през 1988 г. е разработен първия прибор за измерване на космическата радиация от серията „Люлин“. За своите 34 години „Люлин“ се превръща в нещо като запазена марка на ИКИТ БАН. Уредите от серията „Люлин“ се използват от учени в Япония, САЩ, Русия, редица европейски държави, Канада и Австралия.
23 дозиметъра „Люлин“ в момента са в Космоса, обезопасяват широк кръг изследвания и осигуряват данни за експерименти, а във високата атмосфера са много повече.
Един от приборите ще пътува на борда на Блу Ориджин в средата на 2023 г., а преди това „Люлин“ ще има на Върджин галактик – този дозиметър е поръчан от италианската академия на науките.
Повече за тази успешна история ще чуете от проф. Цветан Дачев – един от отличените 49 български учени в авторитетната класация на Станфордския университет за най-влиятелни учени в света.
Проф. Дачев е от създателите и кръстници на прибора Люлин за измерване на радиацията в Космоса и високата атмосфера, а както ще се убедите от разговора, той не споделя колонизаторския оптимизъм на хора като Ричард Брансън и Илон Мъск за скорошно заселване на Марс и Луната.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg