Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Войната – икономически и (дез)информационни аспекти

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нападна ли Русия Украйна заради слабата си икономика? Какви са първопричините на войната и как тя е подготвяна и обяснявана през манипулации, внушения, лъжи и пропаганда? Това са част от въпросите във фокус на дискусията от 10 април 2022 в „Гласът на времето”.

В нея Свилен Спасов, създател на книжната поредица „Власт и отговорност” казва: „Русия инвестира много повече ресурс за дезинформация и за инфилтриране на агенти на влияние, отколкото за ракети. Очевидно Путин изпитва удоволствие от това. Досега успяваше. До тази грешка”.

Военният експерт Тодор Тагарев коментира: „В Украйна се намира огромна част от научния, технологичен и индустриален потенциал на бившия СССР. И без Украйна - Русия не може да прави много неща, космонавтиката например, закъсва. Но по-сериозната причина за войната е, че демократичното развитие на Украйна – със свободни избори, с нарастващо благосъстояние – е най-голямата заплаха за режима на Путин. Той не може да си позволи на границите на Русия да има процъфтяваща Украйна, която изглежда по-съвсем друг начин. Той рано или късно ще бъде свален от руските граждани, ако допусне това”.

Според кинорежисьорът Давид Джамбазов, чийто дядо е един от евреите спасени от българския народ по време на Втората световна война – „Единственият край, който е добър за човечеството е победа за Украйна”. Той поставя и следния акцент: „Това, което излиза сега от Русия е изключително зловещо. Путин се опитва да направи етнонационална империя. Последният, който опита това е Адолф Хитлер. Има аспект на тази амбиция, която отива към допускане на геноцид. Светът има голяма отговорност да не го допусне”.

По отношение на икономическите аспекти на войната Свилен Спасов обръща внимание, че – „ЕС помага с 1 милиард евро на Украйна, но всеки ден плаща 1 милиард евро на Русия. Ако това не се промени - трудно можем да очакваме скорошен край на войната.”

Относно въпроса за ангажираността на България със събитията в Украйна Тодор Тагарев казва: „Човек, който има съвест и мозък няма как да остане неутрален. Ясно е че имаме очевиден агресор със завоевателни цели и хора, които отбраняват домовете си. Истинската позиция на мислещия човек е да защити по-слабия.” Бившият министър на отбраната говори и за търсенето на дипломатическо решение, което вече е по-трудно, след кадрите от Буча, от които светът видя, че Русия избива стотици цивилни мирни граждани.

В предаването участват и журналистите Росен Босев от Агенция Франс Прес, който разказва как се доказват фактите от войната и Миролюба Бенатова, която казва: „Целта на пропагандата е да дехуманизира. И в тази война е важно кой ще грабне емоциите”.

Кръстина Стефанова от фондация „Три жени” споделя, че много от бежанците са в лошо психическо състояние и имат нужда от помощ, храна, лекарства, нови дрехи и детско приятелство. Но и отбелязва, че: „Най-накрая можем да се похвалим с работещо гражданско общество. Обединени сме от солидарност, съпричастност и активност”.

В дискусията се обръща внимание и на проблема с пропагандата и дезинформацията и в България и необходимостта прокуратурата и СЕМ да се намесят, когато има случаи на език на омразата или подстрекаване на война.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35
Мая Манолова

Художничката Мая Манолова – свободоното дете на две култури

Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог.  В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..

публикувано на 17.05.24 в 11:29

"Да! За живот!" – Националните спортни игри за трансплантирани започват

Започват Националните спортни игри за трансплантирани – "Да! За живот!" . Събитието ще се проведе на 18 и 19 май в Югозападния университет "Неофит Рилски" – Благоевград . Спортният празник се организира по инициатива на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), в сътрудничество с висшето учебно заведение и Община Благоевград. За силата, за..

публикувано на 17.05.24 в 10:03

Безплатно приложение за помощ на животни в нужда

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" ви представяме едно мобилно приложение, чрез което могат да се подават сигнали за бездомни животни, имащи нужда от помощ. Приложението е разработено в България и е напълно безплатно. Идеята е всеки, който види животно в нужда и иска да помогне, да може да сигнализира чрез мобилната апликация на..

обновено на 17.05.24 в 09:53
Анка Костова

Небанковият финансов сектор у нас е в много напреднал етап на подготовка за еврозоната

Експерти от стратегическото и оперативно ниво на Комисията по финансов надзор (КФН) осъществиха посещение в Хърватската агенция за финансов надзор , като част от предприетите стъпки за реализиране на националния план за въвеждане на еврото в България. За опита на Хърватия в процеса на въвеждане на европейската единна валута и готовността на..

публикувано на 16.05.24 в 12:48