България е от малкото европейски страни, в чийто План за възстановяване и устойчивост присъства и културата. Заслуга за това до голяма степен има инициативната група, работила по изготвянето му в тази част.
Сферата на културата намира място и е представена в три направления на европейския документ, които обхващат:
• Култура и творчески индустрии: изграждане на приобщаваща, активно включена в европейските културни процеси и устойчива екосистема;
• Дигитализация на движими културни ценности: музейни, библиотечни, аудиовизуални и архивни фондове;
• Инфраструктура, свързана с културата.
Екосистемата за подкрепа на културните и творчески индустрии, вписана в Плана за възстановяване, има четири направления: окуражаване на международното сътрудничество; подкрепа за развитие на достъпа до културни продукти на публиките в малките населени места; схема за общински културни политики и програма за обучение и изграждане на капацитет на различни видове организации – културната администрация и операторите в сектора.
Първата стъпка, която трябва да се предприеме, преди да бъдат разпределени каквито и да било средства, това включва и безвъзмездната финансова помощ, е да бъде постигната обща визия на основата на споделени ценности за развитие на културния сектор. Основен приоритет в тази визия е реформирането на публичните разходи за културни и творчески индустрии в Национален фонд „Култура“.
В „Какво се случва“ част от хората, участвали в инициативната работна група – Яна Генова, Мира Сталева и Малина Едрева, се обединиха около идеята, че трябва да бъде постигната прозрачност по отношение на това какво се цели с този план. Тоест доколко принципала, в случая Министерството на културата и Фонд „Култура“, като негов основен инструмент, разпознават амбициите на Плана за възстановяване и мисиите, които са заложени в сектор „Култура“, като собствени. Те посочиха, че за прилагането на Плана е необходим и диалог между институциите, които го администрират, и инициативната работна група.
Какви средства ще бъдат отпуснати в сектор „Култура“ и изработен ли е механизъм за разпределението им е въпрос, чийто отговор групата все още очаква от страна на Министерството на културата.
Подробностите чуйте в звуковите файлове.
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg