България е от малкото европейски страни, в чийто План за възстановяване и устойчивост присъства и културата. Заслуга за това до голяма степен има инициативната група, работила по изготвянето му в тази част.
Сферата на културата намира място и е представена в три направления на европейския документ, които обхващат:
• Култура и творчески индустрии: изграждане на приобщаваща, активно включена в европейските културни процеси и устойчива екосистема;
• Дигитализация на движими културни ценности: музейни, библиотечни, аудиовизуални и архивни фондове;
• Инфраструктура, свързана с културата.
Екосистемата за подкрепа на културните и творчески индустрии, вписана в Плана за възстановяване, има четири направления: окуражаване на международното сътрудничество; подкрепа за развитие на достъпа до културни продукти на публиките в малките населени места; схема за общински културни политики и програма за обучение и изграждане на капацитет на различни видове организации – културната администрация и операторите в сектора.
Първата стъпка, която трябва да се предприеме, преди да бъдат разпределени каквито и да било средства, това включва и безвъзмездната финансова помощ, е да бъде постигната обща визия на основата на споделени ценности за развитие на културния сектор. Основен приоритет в тази визия е реформирането на публичните разходи за културни и творчески индустрии в Национален фонд „Култура“.
В „Какво се случва“ част от хората, участвали в инициативната работна група – Яна Генова, Мира Сталева и Малина Едрева, се обединиха около идеята, че трябва да бъде постигната прозрачност по отношение на това какво се цели с този план. Тоест доколко принципала, в случая Министерството на културата и Фонд „Култура“, като негов основен инструмент, разпознават амбициите на Плана за възстановяване и мисиите, които са заложени в сектор „Култура“, като собствени. Те посочиха, че за прилагането на Плана е необходим и диалог между институциите, които го администрират, и инициативната работна група.
Какви средства ще бъдат отпуснати в сектор „Култура“ и изработен ли е механизъм за разпределението им е въпрос, чийто отговор групата все още очаква от страна на Министерството на културата.
Подробностите чуйте в звуковите файлове.
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg