България е от малкото европейски страни, в чийто План за възстановяване и устойчивост присъства и културата. Заслуга за това до голяма степен има инициативната група, работила по изготвянето му в тази част.
Сферата на културата намира място и е представена в три направления на европейския документ, които обхващат:
• Култура и творчески индустрии: изграждане на приобщаваща, активно включена в европейските културни процеси и устойчива екосистема;
• Дигитализация на движими културни ценности: музейни, библиотечни, аудиовизуални и архивни фондове;
• Инфраструктура, свързана с културата.
Екосистемата за подкрепа на културните и творчески индустрии, вписана в Плана за възстановяване, има четири направления: окуражаване на международното сътрудничество; подкрепа за развитие на достъпа до културни продукти на публиките в малките населени места; схема за общински културни политики и програма за обучение и изграждане на капацитет на различни видове организации – културната администрация и операторите в сектора.
Първата стъпка, която трябва да се предприеме, преди да бъдат разпределени каквито и да било средства, това включва и безвъзмездната финансова помощ, е да бъде постигната обща визия на основата на споделени ценности за развитие на културния сектор. Основен приоритет в тази визия е реформирането на публичните разходи за културни и творчески индустрии в Национален фонд „Култура“.
В „Какво се случва“ част от хората, участвали в инициативната работна група – Яна Генова, Мира Сталева и Малина Едрева, се обединиха около идеята, че трябва да бъде постигната прозрачност по отношение на това какво се цели с този план. Тоест доколко принципала, в случая Министерството на културата и Фонд „Култура“, като негов основен инструмент, разпознават амбициите на Плана за възстановяване и мисиите, които са заложени в сектор „Култура“, като собствени. Те посочиха, че за прилагането на Плана е необходим и диалог между институциите, които го администрират, и инициативната работна група.
Какви средства ще бъдат отпуснати в сектор „Култура“ и изработен ли е механизъм за разпределението им е въпрос, чийто отговор групата все още очаква от страна на Министерството на културата.
Подробностите чуйте в звуковите файлове.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg