Ако поемем по пътя на българската следа в световната филмова музика, първо ще стъпим върху отпечатъка, който ФСБ оставя, когато през 1989/1990 година получава „Грами“ покрай албума на Хосе Фелисиано, в който е включена песента „Сиелито Линдо“, аранжирана от българската рок група. След това, след няколко номинации, „Мистерията на българските гласове“ също получават статуетката. През 2014-а Добринка Табакова е номинирана в категория „Най-добра класическа колекция“ със „Струнни пътеки“, а днес вече можем да кажем, че в тази категория имаме не само номинация.
Пенка Кунева, която от години живее в Лос Анджелис и създава музика за десетки холивудски филми – като „Трансформърс“, „Матрицата“ и „Ангели и демони“, е част от екипа на документалния филм „Жени воини: Гласове на промяната“, спечелил „Грами“ именно за най-добра класическа колекция тази година.
Филмът е създаден по идея на диригентката Ейми Андерсън, която е и продуцент на албума към него. Дискът е посветен на 60 активисти, които са се борили за правата и свободата на жените по света. В него участват няколко водещи съвременни жени композиторки на филмова и медийна музика, сред които е и Пенка Кунева. Половината от композициите в наградения албум, и по-точно седем от тях, са написани от нея.
„Тези глави, които аз написах, са по-тежките. Да кажем, едната глава е за демонстрациите и борбата на жените през 80-те години да намалят кризата на СПИН и да помогнат. Има глава за индианките от Северна Дакота, които протестират, и то през зимата, срещу това газопровод да бъде построен по техните земи, защото ще отрови почвата и водата им. Има и едни големи протести на палестински и израелски жени, които искат техните държави да не воюват непрекъснато. Една голяма глава пък е посветена на движението срещу сексуалното насилие „Me too“, разказа в „Артефир“ Пенка Кунева, която определя работата си към документалната филмова антология като „модерна музика за медия и филми, която разказва истории, звучи драматично и е оцветена с етнически нюанси“.
Според нея албумът към филма „Жените воини: Гласове на промяната“ е отличен с „Грами“ заради емоционалната сила, с която въздейства на публиката. Много е помогнала и саморекламата, благодарение на която проектът е достигнал до хората и ги е убедил в своята значимост.
„Винаги съм обичала да работя с идеите на другите хора и когато пиша музика към даден филм, тя трябва да е вписана в представата за целия проект, за да се превърне в този невидим емоционален глас, който ще подтикне хората към размишления и ще направи филма запомнящ се“, казва още Кунева.
Композиторката е на мнение, че музиката е много важна част от емоционалната памет на един филм, защото преди всичко зрителите помнят как са се чувствали, когато са го гледали.
В „Артефир“ Пенка Кунева разказа за композиторите, които я вдъхновяват; за умението да познаваш жанровете и да бъдеш провокиран от филми, които те карат да си играеш с тях; за значението на признанието и публиката, която осмисля работата на всеки творец; за хората на изкуството, които имат силата да вдъхват надежда и желание за промяна в моменти на екзистенциална и световна криза; за звука на живота днес и за битката за децата ни, повлияни от интернет пандемията.
Чуйте я в звуковия файл.
През последните години прави впечатление, че артсцената във Велико Търново се развива много активно. Съвременното изкуство в града вече има свои установени "места" и инициативи. Конкретен повод да говорим за събитията там е българо-германската изложбата "Рецепта II". Тя е представена до 18-и май в изложбените зали "Рафаел Михайлов" по инициатива..
В Драматичния театър "Сава Огнянов" - Русе текат последните репетиции на премиерния спектакъл "Крал Лир". Постановката по прочутата Шекспирова трагедия е дело на един от най-добрите млади румънски режисьори Думитру Акриш, който поставя за втори път на сцената на Русенския театър. Преди две години той направи там спектакъл по пиесата "Изчезващи" от..
"60 години Сатирата има дом на ул. "Стефан Караджа" № 26" е специална изложба, с която Сатиричният театър "Алеко Константинов" отбелязва годишнината от представлението "Много шум за нищо", реж. Гриша Островски, с което сградата е официално открита. На тържеството днес (15 май) от 17:30 ч. във фоайе "Зрители" ще бъдат открити и маски на..
Авторката на мемоарния роман "Танцът на делфините" – актрисата Клара Армандова, гостува в "Артефир" преди премиерата в Дом на културата "Средец" от 18:30 ч. По думите на Армандова книгата не е просто автобиографична – тя съчетава спомени, художествени елементи и свидетелство за една отминала епоха. Описаният период се простира от 50-те години..
Романът "Морската градина" на мексиканската писателка Софи Бехарано де Голберг е роман за България . За живота на едно семейство български евреи по време на Втората световна война. За спасението, напускането на родината и Европа. За историческите усилия на един народ да защити максимално сънародниците си от еврейски произход. В "Артефир"..
Медицинските сестри и акушерките настояват за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд. Ще бъдат ли изпълнени исканията – интервю в Lege Artis..
За първи път на български език излиза сборник, обединил беседите, които писателят Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър "Колизей" в Буенос Айрес...
В рамките на Европейската седмица на общественото здраве тази година, темата за "Здравословно стареене срещу мултиморбидности в цифровия свят" беше във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg