Ако поемем по пътя на българската следа в световната филмова музика, първо ще стъпим върху отпечатъка, който ФСБ оставя, когато през 1989/1990 година получава „Грами“ покрай албума на Хосе Фелисиано, в който е включена песента „Сиелито Линдо“, аранжирана от българската рок група. След това, след няколко номинации, „Мистерията на българските гласове“ също получават статуетката. През 2014-а Добринка Табакова е номинирана в категория „Най-добра класическа колекция“ със „Струнни пътеки“, а днес вече можем да кажем, че в тази категория имаме не само номинация.
Пенка Кунева, която от години живее в Лос Анджелис и създава музика за десетки холивудски филми – като „Трансформърс“, „Матрицата“ и „Ангели и демони“, е част от екипа на документалния филм „Жени воини: Гласове на промяната“, спечелил „Грами“ именно за най-добра класическа колекция тази година.
Филмът е създаден по идея на диригентката Ейми Андерсън, която е и продуцент на албума към него. Дискът е посветен на 60 активисти, които са се борили за правата и свободата на жените по света. В него участват няколко водещи съвременни жени композиторки на филмова и медийна музика, сред които е и Пенка Кунева. Половината от композициите в наградения албум, и по-точно седем от тях, са написани от нея.
„Тези глави, които аз написах, са по-тежките. Да кажем, едната глава е за демонстрациите и борбата на жените през 80-те години да намалят кризата на СПИН и да помогнат. Има глава за индианките от Северна Дакота, които протестират, и то през зимата, срещу това газопровод да бъде построен по техните земи, защото ще отрови почвата и водата им. Има и едни големи протести на палестински и израелски жени, които искат техните държави да не воюват непрекъснато. Една голяма глава пък е посветена на движението срещу сексуалното насилие „Me too“, разказа в „Артефир“ Пенка Кунева, която определя работата си към документалната филмова антология като „модерна музика за медия и филми, която разказва истории, звучи драматично и е оцветена с етнически нюанси“.
Според нея албумът към филма „Жените воини: Гласове на промяната“ е отличен с „Грами“ заради емоционалната сила, с която въздейства на публиката. Много е помогнала и саморекламата, благодарение на която проектът е достигнал до хората и ги е убедил в своята значимост.
„Винаги съм обичала да работя с идеите на другите хора и когато пиша музика към даден филм, тя трябва да е вписана в представата за целия проект, за да се превърне в този невидим емоционален глас, който ще подтикне хората към размишления и ще направи филма запомнящ се“, казва още Кунева.
Композиторката е на мнение, че музиката е много важна част от емоционалната памет на един филм, защото преди всичко зрителите помнят как са се чувствали, когато са го гледали.
В „Артефир“ Пенка Кунева разказа за композиторите, които я вдъхновяват; за умението да познаваш жанровете и да бъдеш провокиран от филми, които те карат да си играеш с тях; за значението на признанието и публиката, която осмисля работата на всеки творец; за хората на изкуството, които имат силата да вдъхват надежда и желание за промяна в моменти на екзистенциална и световна криза; за звука на живота днес и за битката за децата ни, повлияни от интернет пандемията.
Чуйте я в звуковия файл.
Артработилници, съпътствани от заключителна изложба, ще има в градовете Бургас, Ихтиман и София. В Бургас те ще се проведат на 15, 16, 22 и 23 март 2025 г. от 11 ч. с изложба на 1 април в Регионалната библиотека "Пейо Яворов". В Ихтиман ще бъдат на 8, 15, 22 и 23 юни с изложба на 15 август в Народно читалище "Слънце – 1879". В София керамичните..
В галерия "Синтезис" се откри изложбата "Мръсно" на Боряна Пандова, с куратор Надежда Павлова. Изложбата ще може да бъде видяна до 6 май. Това е последният проект от цикъла "Обекти на невниманието", цикъл над който авторката работи повече от двадесет години. В "Мръсно" Боряна картографира случайно образуваните композиции от обекти, търкалящи се по..
В Драматичен театър в Пловдив започнаха репетициите на комедията "Берлин, Берлин" от Жералд Сиблерас и Патрик Одекоор. Режисьор на спектакъла е Стоян Радев. Пиесата е преведена от Снежина Русинова-Здравкова, сценографията е на Никола Тороманов, а музиката на Милен Кокошаров. Пиесата "Берлин, Берлин" засяга един период от края на комунистическия..
Наталия Матолинец е за втори път в България за участие в творческа резиденция по покана на Къщата за литература и превод. Тя е от Лвов. Авторка е на осем романа за деца и юноши, книгите ѝ са предимно във фентъзи жанра, а в историите си включва митове, магия и културно наследство от Централна и Източна Европа. От Наталия Матолинец научаваме, че..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим да сме кратки и ясни и понякога това ни се удава. Такъв е случаят с поредното издание на рубриката "Кратко и ясно" в "Голямата къща на смешните хора", където не съвсем кратко, но много ясно обясняваме иновативната историческа метода за осмисляне на електронните часовници. Внимание! Тази метода не работи с..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg