Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пенка Кунева, която композира гласа на невидимия разказвач

Снимка: thesoundarchitect.co.uk

Ако поемем по пътя на българската следа в световната филмова музика, първо ще стъпим върху отпечатъка, който ФСБ оставя, когато през 1989/1990 година получава „Грами“ покрай албума на Хосе Фелисиано, в който е включена песента „Сиелито Линдо“, аранжирана от българската рок група. След това, след няколко номинации, „Мистерията на българските гласове“ също получават статуетката. През 2014-а Добринка Табакова е номинирана в категория „Най-добра класическа колекция“ със „Струнни пътеки“, а днес вече можем да кажем, че в тази категория имаме не само номинация.

Пенка Кунева, която от години живее в Лос Анджелис и създава музика за десетки холивудски филми – като „Трансформърс“, „Матрицата“ и „Ангели и демони“, е част от екипа на документалния филм „Жени воини: Гласове на промяната“, спечелил „Грами“ именно за най-добра класическа колекция тази година.

Филмът е създаден по идея на диригентката Ейми Андерсън, която е и продуцент на албума към него. Дискът е посветен на 60 активисти, които са се борили за правата и свободата на жените по света. В него участват няколко водещи съвременни жени композиторки на филмова и медийна музика, сред които е и Пенка Кунева. Половината от композициите в наградения албум, и по-точно седем от тях, са написани от нея.

„Тези глави, които аз написах, са по-тежките. Да кажем, едната глава е за демонстрациите и борбата на жените през 80-те години да намалят кризата на СПИН и да помогнат. Има глава за индианките от Северна Дакота, които протестират, и то през зимата, срещу това газопровод да бъде построен по техните земи, защото ще отрови почвата и водата им. Има и едни големи протести на палестински и израелски жени, които искат техните държави да не воюват непрекъснато. Една голяма глава пък е посветена на движението срещу сексуалното насилие „Me too“, разказа в „Артефир“ Пенка Кунева, която определя работата си към документалната филмова антология като „модерна музика за медия и филми, която разказва истории, звучи драматично и е оцветена с етнически нюанси“.

Според нея албумът към филма „Жените воини: Гласове на промяната“ е отличен с „Грами“ заради емоционалната сила, с която въздейства на публиката. Много е помогнала и саморекламата, благодарение на която проектът е достигнал до хората и ги е убедил в своята значимост.

„Винаги съм обичала да работя с идеите на другите хора и когато пиша музика към даден филм, тя трябва да е вписана в представата за целия проект, за да се превърне в този невидим емоционален глас, който ще подтикне хората към размишления и ще направи филма запомнящ се“, казва още Кунева.

Композиторката е на мнение, че музиката е много важна част от емоционалната памет на един филм, защото преди всичко зрителите помнят как са се чувствали, когато са го гледали.

В „Артефир“ Пенка Кунева разказа за композиторите, които я вдъхновяват; за умението да познаваш жанровете и да бъдеш провокиран от филми, които те карат да си играеш с тях; за значението на признанието и публиката, която осмисля работата на всеки творец; за хората на изкуството, които имат силата да вдъхват надежда и желание за промяна в моменти на екзистенциална и световна криза; за звука на живота днес и за битката за децата ни, повлияни от интернет пандемията.

Чуйте я в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"За живота" и кризите

"За живота" е фотографски проект, фотокнига или дори документално-художествен роман, провокиран от Ковид пандемията, войната в Украйна и геополитическите кризи. Фотографски потрети на семейства, загубили свой близък и такива, които очакват дете. Контрапунктите на живота. В изданието са поместени и анкети с участниците, в които те отговарят на въпроси,..

публикувано на 17.06.25 в 16:54
Калин Серапионов, София Грънчарова, Правдолюб Иванов, Аксиния Пейчева и Мариела Гемишева

Институтът за съвременно изкуство отбелязва 30-ия си юбилей с поредица от събития

"Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме." – с този надслов и с повод трийсетгодишнината на ИСИ – София, институтът готви серия от събития в следващите месеци.Те включват три групови изложби на членовете на Института, а първата от тях, озаглавена "Помним ли това, което сме забравили?" отвори..

публикувано на 17.06.25 в 15:25
Акад. Пламен Карталов

Вагнеровият дух оживява в Софийската опера това лято

В предаването "Нашият ден" и рубриката "Разговорът" слушателите имаха възможността да се срещнат с маестро Пламен Карталов – режисьор, визионер и дългогодишен ръководител на Софийската опера и балет. Повод за разговора бе предстоящият летен сезон, както и провеждането на Вагнеровия фестивал, който се утвърди като културен акцент в програмата на операта...

обновено на 17.06.25 в 13:43

Полина Герасимова: Увреждането не е пречка

Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..

публикувано на 17.06.25 в 11:05
Художествената галерия в Балчик

Творчески диалог в Балчик: Изложбата "Пресечни точки"

Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..

обновено на 17.06.25 в 10:08