Ако поемем по пътя на българската следа в световната филмова музика, първо ще стъпим върху отпечатъка, който ФСБ оставя, когато през 1989/1990 година получава „Грами“ покрай албума на Хосе Фелисиано, в който е включена песента „Сиелито Линдо“, аранжирана от българската рок група. След това, след няколко номинации, „Мистерията на българските гласове“ също получават статуетката. През 2014-а Добринка Табакова е номинирана в категория „Най-добра класическа колекция“ със „Струнни пътеки“, а днес вече можем да кажем, че в тази категория имаме не само номинация.
Пенка Кунева, която от години живее в Лос Анджелис и създава музика за десетки холивудски филми – като „Трансформърс“, „Матрицата“ и „Ангели и демони“, е част от екипа на документалния филм „Жени воини: Гласове на промяната“, спечелил „Грами“ именно за най-добра класическа колекция тази година.
Филмът е създаден по идея на диригентката Ейми Андерсън, която е и продуцент на албума към него. Дискът е посветен на 60 активисти, които са се борили за правата и свободата на жените по света. В него участват няколко водещи съвременни жени композиторки на филмова и медийна музика, сред които е и Пенка Кунева. Половината от композициите в наградения албум, и по-точно седем от тях, са написани от нея.
„Тези глави, които аз написах, са по-тежките. Да кажем, едната глава е за демонстрациите и борбата на жените през 80-те години да намалят кризата на СПИН и да помогнат. Има глава за индианките от Северна Дакота, които протестират, и то през зимата, срещу това газопровод да бъде построен по техните земи, защото ще отрови почвата и водата им. Има и едни големи протести на палестински и израелски жени, които искат техните държави да не воюват непрекъснато. Една голяма глава пък е посветена на движението срещу сексуалното насилие „Me too“, разказа в „Артефир“ Пенка Кунева, която определя работата си към документалната филмова антология като „модерна музика за медия и филми, която разказва истории, звучи драматично и е оцветена с етнически нюанси“.
Според нея албумът към филма „Жените воини: Гласове на промяната“ е отличен с „Грами“ заради емоционалната сила, с която въздейства на публиката. Много е помогнала и саморекламата, благодарение на която проектът е достигнал до хората и ги е убедил в своята значимост.
„Винаги съм обичала да работя с идеите на другите хора и когато пиша музика към даден филм, тя трябва да е вписана в представата за целия проект, за да се превърне в този невидим емоционален глас, който ще подтикне хората към размишления и ще направи филма запомнящ се“, казва още Кунева.
Композиторката е на мнение, че музиката е много важна част от емоционалната памет на един филм, защото преди всичко зрителите помнят как са се чувствали, когато са го гледали.
В „Артефир“ Пенка Кунева разказа за композиторите, които я вдъхновяват; за умението да познаваш жанровете и да бъдеш провокиран от филми, които те карат да си играеш с тях; за значението на признанието и публиката, която осмисля работата на всеки творец; за хората на изкуството, които имат силата да вдъхват надежда и желание за промяна в моменти на екзистенциална и световна криза; за звука на живота днес и за битката за децата ни, повлияни от интернет пандемията.
Чуйте я в звуковия файл.
"За живота" е фотографски проект, фотокнига или дори документално-художествен роман, провокиран от Ковид пандемията, войната в Украйна и геополитическите кризи. Фотографски потрети на семейства, загубили свой близък и такива, които очакват дете. Контрапунктите на живота. В изданието са поместени и анкети с участниците, в които те отговарят на въпроси,..
"Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме." – с този надслов и с повод трийсетгодишнината на ИСИ – София, институтът готви серия от събития в следващите месеци.Те включват три групови изложби на членовете на Института, а първата от тях, озаглавена "Помним ли това, което сме забравили?" отвори..
В предаването "Нашият ден" и рубриката "Разговорът" слушателите имаха възможността да се срещнат с маестро Пламен Карталов – режисьор, визионер и дългогодишен ръководител на Софийската опера и балет. Повод за разговора бе предстоящият летен сезон, както и провеждането на Вагнеровия фестивал, който се утвърди като културен акцент в програмата на операта...
Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..
Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg